Все по-силно се откроява в сериала „Откраднат живот“ по Нова телевизия образът на сестра Жекова. Органичната игра на Марта Вачкова го прави понятен, реалистично трогателен и много симпатичен. С ролята на главната сестра Марта доказва, че не само в комедията е нейната сила. А мисля, че ни показва и самата себе си – темпераментна, дисциплинирана, всеотдайна. Жена, която си знае цената. И която има огромен заряд от любов за раздаване.

Търся Марта да се уговорим за разговор, тя откликва на секундата, без да ме препраща към пиарите на сериала. Вкарва ме в една пауза между репетициите в Сатирата, където играе в „Рейс“ на Станислав Стратиев и в „Лъжци по неволя“, иначе е на свободна практика. Заварвам я полегнала на дивана в гримьорната, където за моя най-голяма изненада има и душ-кабина с масажен панел. Оказва се, че точно на този ден се отбелязва 60-годишнината на Сатиричния театър „Алеко Константинов“. А е и празник на медиците, така че Марта има още един повод да празнува, само че като сестра Магда Жекова. „Вярно – възкликва тя, – я да взема да поздравя колегите от „Свети Кирил“!

Марта, колко процента от самата теб има в образа на Магда Жекова?

Тази роля е писана за мен, но беше подадена малко като сестра Реджит от „Полет над кукувиче гнездо“. Властна, опасна жена, върти всичко в болницата... Аз започнах да я пречупвам през мен. Беше подадено, че старшата Жекова е най-вярното куче на професора, влюбена в него. Това толкова ми хареса! Даде възможност, когато е с него, Жекова да е различна. Да показва другата си същност. Много ми се понрави, че пред него тя е мека, блага, свенлива, плаха, натиснах върху тези качества. Явно на сценаристите това им допадна и развихме тази страна от характера. Толкова ми е близка и толкова я обичам тази роля! Мисля си колко такива жени има. Когато д-р Кръстева й казва, че биологичният й часовник отдавна е спрял, отвръща, че го е чувала още на 30, но е трябвало да се грижи първо за болната си майка, после за болната си сестра. Много жени се разпознават в нея. Гледали близки, погрижили се за всички, гонили кариера и пропуснали момента за детенце. Мисля, че покрай тези сцени с осиновяването на детето ще се коментира темата има ли възраст да станеш приемен родител или да осиновиш...

Виж, аз съм била с моя баща 20 години. Владо Пенев, най-близкият ми приятел, няма спомен от своя – починал, когато Владо е бил на 4 месеца. Животът поднася на хората много по-страшни неща от това сестра Жекова да почине и да остави това дете. Първо, то ще има дом, дори и тя да си отиде. Второ, ще е поживяло с обич. Според мен не може да мислим на колко години е осиновителят или приемният родител, а кое е по-добро за детето. Дали да седи само в дом, или да поживее с някого, който ще го обича. Да не говорим, че едно дете може да подмлади един човек, да го накара да се грижи повече за себе си.

Като стана дума за Владо Пенев, искам да ми кажеш как успяваш да поддържаш приятелска връзка с мъж, с когото преди това сте били интимно близки.

Трябва да направя курс за това. Нямам гадже, с което да не поддържам идеални отношения, освен с един чисто луд човек, който мина през живота ми и слава Богу, замина. Всички хора, с които съм имала любов, са ми до ден-днешен най-близки приятели. Пишат, чуваме се, виждаме се, подкрепяме се. Това е огромно умение и късмет, че съм срещала свестни и разбрани хора. А Владо – наистина не познавам по-голям актьор от него, той е просто гениален. Така се възхищавам на ума му, на таланта му с всичките проблеми, които си има като характер и като човек...

Защо не му роди дете?

Бях студентка, малка и глупава. Мислех, че кой знае какви страшни неща ще ми се случат тепърва в живота. Баща ми много искаше да родя дете от Владо и изобщо той да бъде моят мъж. Но виж, то стана. Той е моят мъж. Най-близкият ми човек, най-хубавата част от мен.

Имало ли е период, в който сте се отдалечавали?

Не. Той в един период беше женен. Имаше дете, жена. Но и тогава не сме спирали приятелството си. Жена му знаеше колко сме близки. Виж, аз в един момент ревнувах от нея, като разбрах, че е бременна. Той криеше от мен, че приятелката му Мария е забременяла. Бях казала: „Само да чуя, че ще ти ражда дете, да знаеш, че ще я блъсна с колата да не го роди!“ Шега, разбира се, сега си представям как жълтите вестници ще напишат, че съм искала да убия жена му. Имахме си ние черен хумор. Аз толкова съм се радвала на детенцето му, после той на моето. Така се случи – той има дете от една жена, аз имам моето от друг мъж. Но си ги гледаме и се вълнуваме от тях...