Защо остана само с едно дете, Марта?

Късно се почувствах узряла за това. Бях се зарекла, че като родя едно, второ ще осиновя. Така и до-ден днешен разсъждавам – хора, които могат да си позволят да гледат деца, не е нужно да ги раждат, трябва да отгледаме вече родените и изоставени дечица. Но не можех да живея с бащата на Рада, започнах да я гледам сама и нямах физическата и емоционалната сила да се справя с още едно дете. Не стига че бях толкова гузна, че дъщеря ми расте без баща, че сама я възпитавам, ами и с още едно дете щеше да ми е много трудно. Затова сега така преживявам тази връзка на сестра Жекова с Коко. И съм ангажирана с каузата за помощ за децата като него.

Ти си свързана с ателие „Прегърни ме“, в което творци работят с изоставени деца.

Да, обичам ги, приятели са ми, каня ги на театър. Най-ценното, освен да помагам по какъвто начин мога, е да общувам с тях. Те имат нужда най-вече от говорене, не от пари, дрехи или вафли. Знаеш ли за самотните хора – не само за децата – колко е ценно общуването? Такива неща можеш да научиш от тях! Няма да забравя едно момиченце от ателието как ме потресе: „Имам братя и сестри, майка и баща, но мен са ме оставили, защото не могат да се грижат за нас.“ Спокойно, без да се самосъжалява. Човек, който се справя, който има своите интереси, своето достойнство, който не иска да бъде съжаляван и окайван. В този контакт не само ти даваш на децата, те ти дават много.

Ники Илиев ми беше разказвал как е ангажиран с онкоболните деца, след като се е срещнал с тях на живо...

Точно с Ники от години имам контакт с „Макдоналдс“, които правят кампании в помощ на онкоболни деца. На тези срещи трябва да водим и децата си. Щастлива съм, че моята дъщеря ходи в „Прегърни ме“, рисува и помага. Изключително важно е особено за заможни хора да водят децата си в социални заведения – да видят там как се живее, с какво се живее, по-точно – без какво се живее. Да оценят какво е всяка вечер майка да те целуне и да ти каже, че те обича.

За мнозина съм неразбираема. За намусените и мрачни хора съм непонятна. Дори за дъщеря ми съм прекалено превъзбудена, прекалено дружелюбна. Веднъж много близък човек ме нарече плашещо добронамерена. Просто изтръпнах. Никой не може да повярва очевидно, че може човек от сърце да казва как си, какво правиш, откога не съм те виждала. Аз пипам хората, гушкам ги. Когато човекът отсреща е топъл като мен и така изразява емоциите си – Катето Евро е такава, добре. Но има хора, които го смятат за лицемерие. За мен пък е неразбираемо как можеш да ходиш нацупен, угрижен. Абе вкъщи като си сам, бъди угрижен, като си сред хората, усмихвай се! Това са различни начини на живеене. Преди години страдах, че съм неразбрана, че ме приемат като лицемерна и преструваща се. След това си казах: Господи, да започна да се правя на нещо друго ли? Това съм аз.

Никога не си позволяваш да дадеш израз на лошото си настроение пред външни хора, така ли?

Никой не е длъжен да те гледа такъв. И това не е лицемерие, не е два живота, а философия, работа – да знаеш, че навън трябва да си ведър. Ти представяш ли си, ако всички на улицата сме усмихнати! Не е нужно като мен да пищиш и да подскачаш, а просто ъгълчетата на устата да са нагоре. Знам, че съм шумна, експанзивна, много гримаснича, но за мен е чуждо и неразбираемо да се смееш ей така хо-хо-хо, за да не се набръчкаш.

Абе и аз смятам, че е по-добре бръчките ни да са от смях, а не от цупене.

Много хора се чудят защо аз съм добре, защо съм успешна, защо имам работа. Аз съм стара, грозна, дебела. Ама още съм обичана и желана. Да продължават да мислят по този въпрос. Аз ще продължавам да работя и да съм щастлива. Завистта е страшно нещо. Колко хора от неудовлетвореност изричат лоши думи! И правят какво ли не от завист. Това го няма по света. Хората се срамуват от лошотата си по света. И се борят с нея, ако усетят, че я имат. В цивилизования свят е ужасно да демонстрираш злоба и лошотия. В България се манифестира. В очите на човек говориш обидни думи, нападаш хора. И казваш „истината“. Ама аз не искам да ми казваш истината. Твоята истина въобще не ме интересува!