Според повечето източници биографията й започва така:
Зимна вечер - 30 януари 1937 г. В лондонския Old Vic Theatre се играе "Хамлет". Изведнъж сър Лорънс Оливие се обръща към публиката с думите: "Дами и господа, тази вечер се роди една голяма актриса. Лаерт има дъщеря!" В ролята на Лаерт бил великият Майкъл Редгрейв - бащата на Ванеса. Думите на Оливие се превръщат в пророчество. Малко актьори могат да се похвалят с подобен старт в живота, нали?
Но да опитаме с друго начало.
"Бях на единайсет години, когато по радиото прочетоха текста на Декларацията за правата на човека. От този момент заживях с една мечта, с която живея и до днес." Може би истинският живот на Ванеса Редгрейв, която обвърза името си с всички възможни политически каузи (тя е анти-монархията, про-Чечня, про-Палестина, анти-Буш, анти-Путин и особено анти-Блеър и лейбъристите), започва тъкмо така.
А ето и трети вариант:
"Когато родих за пръв път, разбрах, че съм родена, за да раждам. И сега, като възрастна, съжалявам само и единствено за това, че не мога да раждам още деца."
Както и да започнем обаче, със сигурност накрая ще кажем - Ванеса Редгрейв е будна. Ванеса Редгрейв е жива. Ванеса Редгрейв е "по-жива от всички живи", почти като своя кумир - "демонът на революцията" Лев Троцки. Един руски журналист, автор на хаплива статия по адрес на актрисата (официалната руска преса не я обича заради това, че открито застава на страната на чеченските сепаратисти, а всъщност май и на всички сепаратисти от всички страни), пише, че сигурно в предишния си живот Редгрейв е живяла в Руската империя. Истина е, че тя обожава руската култура. Затова няма как да не забележим, че както в Русия "поетите никога не са само поети", така и Ванеса никога не е била само актриса. Въпрос и на съдба, и на избор е да не живееш на принципа "след мен и потоп", а да превърнеш целия свят в свое "лично дело". За Ванеса Редгрейв не съществуват теми, които да не я засягат, или да не й влизат в работата. Всичко е и нейна работа. Тя е истински бунтар - бори се с всичко и срещу всичко, не признава нито една кауза за обречена и никога не се отказва.
Всъщност освен веднъж. Когато е на 8-9 годишна възраст, Ванеса Редгрейв се влюбва в балета и малко по-късно постъпва в Ballet Rambert School, но скоро трябва да си тръгне от там - тя просто е много, много висока за балерина. Без съмнение обаче детската й любов към танца ще й помогне години по-късно, когато трябва да изпълни ролята на Айседора Дънкан във великолепния филм на Каръл Райс "Айседора" - роля, за която тя получава "Златен глобус" и за втори път е номинирана за "Оскар".
Интелектуалка, аристократка по кръв и по дух, днес тя е кралицата на една от най-известните актьорски фамилии в Обединеното кралство - кланът Редгрейв. Едва ли някой би се учудил, ако случайно зърне върху суетшърта й (макар и кралица, Ванеса обича стрийт-модата) избродиран фамилен герб. Всъщност светотатство е да наричаш точно Ванеса Редгрейв "кралица". Точно нея, която е толкова яростна анти-монархистка, че през 1999 г. най-безцеремонно отказа честта да бъде провъзгласена за Дама на ордена на Британската империя. Всичко "имперско" й е чуждо. Тя воюва, но не за да завоюва, а за да освобождава.
Още като тийнейджърка Ванеса събира пари из лондонските улици в подкрепа на бежанците от Унгария. През 1962 г. посещава Куба, но из медиите плъзват слухове, че причината за визитата й не е чак толкова политическа, а по-скоро лична - приписват й любовна връзка с Фидел Кастро. През 1967 г., когато американските войски влизат във Виетнам, Ванеса купува със собствени пари рекламно място в Times, от което призовава Съединените щати да се откажат от агресията си във Виетнам. Когато й връчват "Оскар" за филма "Джулия" през 1978 г., тя не произнася обичайните благодарности, а пламенна реч срещу угнетяването на палестинския народ. И не може да се каже, че точното място за подобна реч е церемонията по връчването на "Оскар"-ите, като се има предвид, че всеки втори в Холивуд е евреин. Истината е, че Ванеса Редгрейв не е най-любимата актриса на холивудските продуценти и до днес.
На премиерата на филма "Камелот" в Париж тя се появява в униформата на Виетнамската народно-освободителна армия и заявява: "Приемайки предложение да играя в американски филм, аз направих компромис - приех американски пари. Но това не означава, че съм склонна да приема и поведението на Америка."
Изобщо не е трудно да наречеш Ванеса Редгрейв фанатичка. Може би защото е попила знаменитите думи на баща си, че "за да станеш добър актьор, трябва да си истински фанатик". Всъщност още прадядото на актрисата - Фортунатус Августус - е бил знаменит лондонски актьор. Дядо й - Рой Редгрейв - носил гордото прозвище "петела на английския театър". Синът му Майкъл Редгрейв и жена му Рейчъл Кемпсън (за която казват, че е била прекрасна актриса, но се е отдала на семейството и децата си) имат три деца - Ванеса, Корин и Лин. И тримата са актьори. Двете дъщери на Ванеса от брака й с Тони Ричардсън - Наташа и Джоли - също са известни актриси. (През 2009 г. Наташа загина при трагичен ски инцидент.)
Лесно му е било на сър Майкъл да изисква фанатизъм! Но как една фанатичка да бъде и истинска майка, и истинска жена. Как, ако не с наистина фанатична готовност да претърпи поражение на някой от фронтовете. Ванеса Редгрейв, като всеки истински боец, умее да губи. Личният й живот е белязан от странни мъже. На първо място, разбира се, е знаменитият й баща. Всеизвестен факт е, че Майкъл Редгрейв е бисексуален (а това си е нещо съвсем в реда на нещата за английския театър още от времето на Шекспир и Кристофър Марлоу) и е имал връзка с драматурга Ноел Коуърд.
Сигурно това е формирало някакъв особен едипов комплекс във Ванеса, защото и двамата мъже в живота й, от които има деца, са бисексуални. Известният английски режисьор от поколението на т. нар. сърдити млади хора Тони Ричардсън, създал култовия за времето си филм "Самотният бегач на дълги разстояния", я напуска, заради увлечението си по Жана Моро, но всъщност винаги е имал и хомосексуални връзки. Тони, който е баща на Наташа и Джоули, умира от СПИН през 1990 г. и е единственият мъж, с когото Ванеса има сключен брак. Скандалът около раздялата им е шумен първо, защото там, където са замесени шумни личности, няма тихи скандали и, второ, защото бракът им изглежда идеален, а хората обичат да се убеждават, че нищо идеално не съществува. Ванеса твърди, че Жана Моро е виновна, но според Моро бракът между двамата вече е бил формален, когато двамата с Тони се влюбват.
След разпадането на брака й с Тони Ванеса среща един каубой (както се оказва обаче впоследствие, и той е от планината Броубек). Франко Неро е синеок, изключително красив и изпълнява ролята на рицаря Ланселот във филма "Камелот". Ванеса Редгрейв пък току-що е решила да направи компромис със съвестта си и да приеме мръсни американски пари за ролята на Гуиневра в същия филм. От целия този епос, в който се вихрят митични страсти, има два резултата - номинации за "Златен глобус" за Франко и Ванеса и...едно бебе - Карло.
Франко Неро и Ванеса Редгрейв живеят заедно четири години, без да сключат брак. Само че Франко е типичен италианец и, като всеки такъв, смята, че жена му трябва да му принадлежи изцяло и безусловно. Само че Ванеса Редгрейв, като типична фанатичка, в този момент членува в ултралява революционна работническа партия и смята, че трябва да принадлежи на цялото човечество. Само че... така не става. Франко й се възхищава, когато протестира срещу американската агресия във Виетнам. Възхищава й се, когато протестира срещу потискането на работническата класа в Англия, но когато започва да протестира и срещу угнетяването на ирландците в Ирландия, започва да му писва. После обаче става ясно, че двамата се разделят не толкова заради политическите пристрастия и страсти на Ванеса, а заради любовта на Франко към едно момче. През 1970 г. Ванеса забременява за втори път от Франко Неро. В края на годината започва да снима филма "Дяволи през ноември". По ирония на съдбата загубва детето именно през ноември. После с Франко се разделят. "Той не ми разреши да заведа сина ни Карло във Франция при моя бивш съпруг Тони и двете ни дъщери. Не можех да приема подобно поведение. Заминах за Франция с твърдото убеждение, че в скоро време няма да изпитам желание дори да видя Франко."
Така или иначе двамата остават приятели и доказателство за това е, че актьорът и до днес носи на ръката си пръстен, подарен му от, по неговите собствени думи, "неистовата Ванеса" и твърди, че тя е "любовта на живота му".
По време на снимките на "Мери Шотландска" Ванеса среща Тимъти Далтън и двамата моментално... се намразват. Спорят по всички въпроси, карат се непрекъснато. Докато един ден Тим не й показва как се лови риба. "Странно е, но нас двамата ни събра тъкмо това хоби, което обикновено събира мъжете далеч от жените им. Обожавам да ловя риба и до днес." Свързва ги не само риболовът. "Тим беше най-добрият и най-безпощадният ми критик. Никога не премълчаваше онова, което не му харесва в работата ми. Благодарение на него направих някои от най-добрите си роли. Случвало се е да обсъждаме с часове откъси от пиеси, а веднъж спорихме шест часа за прословутия монолог на Хамлет "Да бъдеш или не". Ако нещо се повтаря във всичките ми връзки, това е, че непрекъснато се карам и споря. Но караниците не винаги ни отблъскваха, понякога дори ни сближаваха. Това важи с особена сила за отношенията ни с Тимъти. Ние бяхме много директни един с друг и никога не ни беше скучно заедно."
Ванеса преживява тежко раздялата. Поводът за разпада на връзката им е... митинг на Комунистическата партия, в която Ванеса членува. Митингът бил насрочен за точно тази неделя, която Тимъти държал да прекарат заедно. Изборът на Ванеса е ясен. Двамата се обичат много, но най-лошото, което може да им се случи, се случва - той не успява да разбере колко важна е за нея политическата й дейност. Ванеса отива на митинга, след това пее на концерта. Знае, че може и да не го прави, но не си тръгва. Още от най-ранно детство, когато с брат й Корин и сестра й Лин ги разделят от родителите им по време на войната, тя е убедена, че трябва да се бори срещу всички форми на нетърпимост - расова, религиозна или политическа. Плаче във влака на връщане от митинга. Плаче и на закуска на другата сутрин, защото знае, че не може да отстъпи и с Тим ще трябва да се разделят.
За разлика от предишните й мъже Тимъти Далтън е твърдо хетеросексуален (и как не - той е Джеймс Бонд-а на 80-те). Живеят заедно четиринайсет години, но... на Ванеса Редгрейв не й отива чак толкова да бъде "момиче на Джеймс Бонд" и той си намира по-подходяща за ролята. От Русия - с любов. Казва се Оксана Григориева. Далтън плейбоят заявява на Ванеса, че ще се жени и наистина го прави. По-странното е, че Редгрейв не само не престава да му говори, но дори се сприятелява с новата му жена и малкия им син. На въпросите на изумените журналисти отговаря: "Знаете ли, веднъж Жана Моро каза, че би й харесало да прекара последните години от живота си в една къща с всички мъже, които някога е обичала. Това важи в пълна сила и за мен, въпреки че съм сигурна - за някои от тях това би било истински кошмар."
Не, лейди Редгрейв определено не е мъжемразка, дори не е феминистка. Казва, че често я разбират неправилно, но "така е с всеки, който има какво да каже". "Не смятам, че жените са по-добри от мъжете или че мъжете са по-добри от жените. Същевременно за мен е очевидно, че белите актьори са много по-търсени от цветнокожите. Както и че мъжете заемат по-високо място в служебната йерархия и са по-добре платени." Ванеса Редгрейв просто не премълчава мнението си. Никога. Съвсем наскоро тя заедно с брат си Корин Редгрейв и бащата на затворник, който излежава присъдата си в затвора в Гуантанамо, основава нова политическа партия, чиято основна цел е да се бори за човешките права, за изтеглянето на британските сили от Ирак, за опрощаване на дълговете на страните от Третия свят, както и "за поражението на Тони Блеър и на Лейбъристката партия".
Трудно е да вместиш Ванеса Редгрейв в обичайните за женските четива теми - мода, шопинг, козметика. Все пак през 1995 г. тя си прави първата и единствена пластична операция - изглаждане на околоочния контур, въпреки че десетина години по-рано се противопоставя на желанието на дъщеря си Наташа да си оперира носа (прочутият Редгрейвов нос - гордостта на фамилията!) Сега твърди, че вече не посяга на себе си, защото "и без това има много роли на възрастни жени, а останахме малко актриси, които можем да ги изиграем - Джуди Денч, Маги Смит и аз. Всички останали вече изглеждат прекалено млади с тази пластична хирургия". Ванеса се шегува, но темата не й е чак толкова чужда - още повече след като дъщеря й Джоли получи главната роля в прословутия сериал "Кръцни-срежи" и самата лейди Редгрейв също участва в няколко епизода като guest-star.
Тя и преди е "посягала" на външността си, но по-скоро като израз на бунт - когато е на 24 години, заедно с Тони Ричардсън за пръв път посещава Париж и изпитва непреодолимо желание да направи нещо различно. Затова боядисва косата си изцяло бяла.
Ванеса Редгрейв многократно заявява, че за нея не съществуват граници между сцената и живота. Затова е напълно в неин стил, след като приключва едно от представленията на Чеховата пиеса "Три сестри" (където играе заедно със сестра си Лин и племенницата си Джема), да хване първия самолет за Москва, за да окаже морална и материална подкрепа на близките на загиналите при инцидента с подводницата "Курск". Актрисата признава, че както повечето хора и тя работи, за да живее, но в същото време тъкмо работата осмисля живота й и изгражда нейната идентичност. "Без работата си не бих имала идентичност. Тя е моята същност."
Ролята, за която Ванеса винаги е мечтала, е тази на Хамлет. Полът, както знаем, никога не е бил тема за нея. Още повече, че често е играла транссексуални на сцената и на екрана. Само че вие представяте ли си точно Ванеса Редгрейв да се пита: "Да бъда или да не бъда?" Аз лично - не. Пък и както някой беше казал - човек не трябва да се доверява много на британските актьори.
2 КОМЕНТАРА
Мило списание, това е най-обърканата статия, която съм чела от вас! Първо никъде не се споменава, че дъщеря и Наташа умира от травма след ски, второ не е споменато, че Ванеса и Франко Неро са женени от 2006 година насам. Изпуснали сте най-ключовите факти от биографията и. :) Простете, но поне можеше статията Ви да е по-дълга.