Петринел: Оказа се, че в много тежки моменти от личния ми живот именно свещениците са ми давали утеха и напътствия, и то по начин, по който един светски човек не може да ти помогне. Възможно е сред висшия клир на църквата ни да има и други примери, но ние наистина сме срещали само хора, които помагат, подкрепят, дават утеха.

Петринел: Малко след като се събрахме тя изведнъж каза: по-добре да се разделим преди да е започнала историята с прането и чиниите. Отвърнах: не, ще оцелеем, ще се справим. Жените – това Радичков го е казал и е много прав – си имат един и същ монолог. Гергана не прави изключение и като го започне този монолог, все едно майка си слушам, наизуст го знам. Женската природа така чете нещата – че всички й ходят по главата. Затова тя търпи, търпи и изведнъж изтрещява и започва да вилнее.

Гергана: Животът на село ме накара да преодолявам моментите, в които ми идва да избухна. Спомням си веднъж, беше люта зима, у дома бяхме ние двамата с четирите деца и аз непрекъснато стоях до мивката и миех чинии. Щях да полудея, но като видях как той изрива снега, чисти и пали парното – много мръсна и трудна работа, – се смирих и тихичко и злобничко си продължих с чиниите. Освен това в нашата къща Петринел меси хляб. Особено през зимата, когато сме всички вкъщи и няма как да се отиде за хляб в преспите. Ние сме 6 човека. Аз нямам чисто физическата сила да направя за всеки по питка. Абе справяме се супер с бита. И много обичаме да сме си у дома. Направихме си къща, която харесваме, и ни се лежи на дивани и ни се гледа в точка...

Петринел: Така като разказваме обаче, всичко изглежда много розово и захаросано, а не е. Ние и много се караме, и много си крещим.

Гергана: Дори сутринта се скарахме в колата. Пътуваме за репетицията на „Майстори“, Петринел крещи с всичка сила за нещо, а аз плача. Не мога като Цветана Манева, която е един от най-любимите ми учители и която все казваше: „Като ми се доплаче за нещо, и си викам: а, не, чакай, запази си ги за сцената“. А веднъж, спомням си, се скарахме много люто и за първи и последен път замерих Петринел с нещо, при това в присъствието на кумовете ни. С един крем за лице го замерих, той се отвори и настана голямо мазало, което аз трябваше да си чистя, естествено.

Петринел: А аз отидох в ателието и за да й отмъстя, нарисувах едно дебело женище с нейната глава. Отмъщението на художника.