А кучета имате ли си?

Гергана: Две. Известно време имахме кон. Петринел и Лата искаха кон. Аз тогава бях против, но си казах: Не мога да манипулирам един човек само защото съм му жена. И го попитах: Ако не беше женен за мен, щеше ли да отидеш и да си купиш кон? Той каза: Да. И аз казах: Тогава го направи. И купихме коня Гъливер.

Петринел: Същия ден той избяга с Гергана на гърба си в галоп и тя падна доста лошо. Беше много див. Ездата си е сериозен спорт и конят е сериозна отговорност. Скъпо удоволствие – храна, ваксини, подковаване. Много време изисква, грижи. Абе ние едни кокошки едва отглеждаме!

Важното е, че пробвате. А защо решихте да сключите брак? Днес май всички живеят на семейни начала.

Петринел: В Библията си е казано, че така хората стават една плът.

Гергана: Убедена съм, че бракът е друг начин на живот, много различен е от съвместното съжителство. Дори когато има деца или общи имоти... Бракът ти дава друго ниво на близост с човека, което много по-трудно се преодолява. Много по-трудно ти е с лека ръка да си тръгнеш.

Петринел: Аз като се събрах с Гергана, намерих такава цялост! Избухнах. Сякаш станах на 20 години. Тя напусна театралната академия и аз осъзнах, че се чувствам по същия начин в театъра – не виждах смисъл от това драпане да се добереш до сцена. Затова се отказах от театъра и седем години не направих нито една постановка. Така постигнах съгласие със себе си. Не искам да натоварвам никого с вина, всеки сам си избира пътеката и си върви по нея, но като се събрах с Гергана, светът започна да ми се разкрива по друг начин. Заради нея се осмелих да започна да рисувам с маслени бои, тя дори ми даваше съвети, защото беше рисувала с масло. Започнах да правя едни грамадни платна. Отприщване! После пак започнахме да си говорим за театър. И един ден й се обадих и й казах: Аз ще правя представление. А тя: Мога ли да играя в него? Не успяхме веднага да направим заедно постановка, тъй като тя трябваше да завърши актьорско майсторство, но след като и това се случи, направихме „Ромео и Жулиета“. Бях сигурен, че тя ще е моето откритие на сцената, и наистина така стана. Сега имам нужда точно от нейния актьорски темперамент. Тази съвместност, общите ни дела са нещо, което на мен ми се случва за първи път.

Гергана: Преди Петринел аз бях просто едно момиче. Но нас със сестра ми много свободолюбиво са ни възпитавали, със самочувствие. Израснала съм в артистичните компании на баща ни, имаше едно заведение „Дим в чувала“, където се събираше софийската бохема, и там премина част от детството ми. В малкото връзки, които съм имала преди Петринел, натрупах много разочарование. Един те харесва заради това как се държиш, друг заради това как изглеждаш, трети – защото всички други те харесват, но никой заради това, което си. Нещата между нас се случиха веднага. Първата ни обща изложба беше 2006 г., когато току-що се бяхме събрали. Много е странно – току-що си станал гадже с един човек, обаче седите и по цял ден рисувате и си обсъждате. Пушим, пием кафета, после часове наред всеки си прави неговите неща. Усетих разгръщането на собствения си потенциал. Петринел ми даде свободата да бъда на колкото съм – на 20, и да не се чувствам нелепо, не ме е карал бързо да порасна. Много пъти ме е спирал и много пъти ми е давал криле. Това е любовта – да дадеш на другия възможността да бъде най-доброто от себе си. Но така или иначе ние не започнахме връзката си по най-добрия начин, затова реших, че може би ни трябва някаква благословия, подкрепа, сила, която да ни задържа заедно, и му предложих да сключим брак. Държах най-вече на църковния. Венча ни един прекрасен свещеник, отец Киприян. Тази ширеща се масова представа в нашето общество за свещениците едва ли не като за мутри няма нищо общо с истината.