Гергана: Той ме извика после да обсъдим въпросния изпит, много ми набиваше канчето тогава! Обсъждахме го 6 часа! Наистина само си говорихме, но усетих, че нещата отиват в друга посока. Предложи ми да се видим на следващия ден и реших, че иска да ми каже, че повече не можем да се срещаме, че е женен, има деца... А много го харесвах – ерудит, готин, забавен, не исках съвсем да приключва това общуване. На следващия ден купих две кенчета бира за повече небрежност и отидох да чуя каквото има да ми каже. Той ми отвори вратата, влязох и... така вече 10 години.

Петринел: На другия ден тя ми каза: Аз в такава свинщина не участвам. Не бях разведен все още. Гергана преживя много неща след това. В устата на много хора от нашите среди тя беше човекът, съсипал идеалното семейство. Не знам как издържа. Идва петък и аз цъфвам с трите деца. Отивахме в градинката на Баба Яга и тя плачеше около един час. После се вземаше в ръце.

Гергана: Беше много гаден период. Беше ми много трудно да кажа на родителите ми, повечето ми приятели също бяха против. Никой не вярваше, че ще излезе нещо от това. Но аз винаги съм знаела какво правя, дори тогава. Децата са част от живота ми – искат или не искат. В момента по-скоро не искат, изживяват си някакви свои периоди. Голямата – Лата – е на 18 години, Петра е на 16, Филип – на 11, а синът ни Аниел – на 8. Честно казано обаче, сега не мога да повярвам, че съм се впуснала във всичко това.

Направо си се хвърлила с главата надолу. Затова пък изглеждате като голямо и много весело семейство. Разбрах, че живеете на село. Защо?

Петринел: Още в самото начало казах на Гергана две неща: че няма да си оставя децата и че ще живея на село. Основно заради работата. До този момент живеех в къща в Лозенец заедно с майка ми, баба ми, брат ми. Там и работех, а моята работа е шумна, мръсна, прашна и буквално издевателствах над хората около мен. Затова в един момент продадохме къщата и аз намерих тази, в която живеем в момента – в едно село в Люлин планина. Сега разполагаме с цели две ателиета – скулптурно и живописно. Но на мен животът на село ми харесва.

Какъв е този ваш живот на село? Опишете го.

Гергана: Романтичен в буквален смисъл. Когато живееш на село, виждаш сезоните, прехода между тях. Разбрах за какво точно става въпрос в онази песен: Summertime and the livin’ is easy... („Лято е и животът е лесен“ – началната фраза от прословутата ария „Summertime“ от операта „Порги и Бес“ на Джордж Гершуин – б.р.). Защото наистина през лятото животът на село е лесен – топло е, не палиш парно, не цепиш дърва, можеш да ядеш навън, децата играят, без да трябва да ги преобличаш сто пъти... Идва есента и всичко става жълто-червено, невероятна красота! Зимата са едни снегове! До нас не може да се стигне с кола. Оставяме я в центъра на селото и газим 20 минути през едни преспи. Така се прибираме вечер и така излизаме сутрин. Но въпреки това има някаква страхотна романтика. Господ е създал природата за утеха на човека. Като се почувстваш зле, няма как да ти мине сред блоковете и моловете. Но като ти замирише на дървесна кора, на листа, като пипнеш пръстта и си казваш: ето, сега е есен, но ще дойде пролет, лошото ще мине, ще дойде хубавото. Тази цикличност ти дава друг поглед към живота.

Вярно ли е, че отглеждате кокошки?

Гергана: Имаме три декара двор. Засадихме първо домати, картофи, но нищо не стана. После си взехме кокошки, те пък се разболяха, та съседката ни трябваше да ни учи как да ги храним и с какво да ги лекуваме. Голяма радост беше, като започнаха да снасят яйца. Те са приключение тези кокошки, не са на сериозно... Веднъж се прибираме с Лата, а тя беше ходила на купон, с някакви готини дрешки. Гледаме – кокошките са разхвърчали, пера навсякъде... Трябваше двете с голи ръце да ловим кокошки...