„Няма по-типичен американец от него.“ Това е определението за Доналд Тръмп на сина му Ерик, който заедно с брат си Доналд Младши поема бизнеса на татко си, след като Старши стана президент. Ролята на първа дама ще си поделят третата съпруга Мелания и дъщерята от първия брак Иванка. Дори и да е типичният американец, половината свят се пита как изобщо човек като Доналд Тръмп стана президент на САЩ. Без претенции за изчерпателност и сериозен политически анализ искам да припомня някои факти около биографията на тази без съмнение забележителна личност.

Преди повече от 30 години неговият идол – експрезидентът Никсън, свален заради подслушване на централата на Демократическата партия, му пише: „Когато и да решиш да се кандидатираш за Белия дом, ще бъдеш победител“. Речено – сторено. А по ирония на съдбата голяма заслуга за победата на Тръмп изигра „хакването“ на сървъра на ... централата на Демократическата партия и „изтичането“ на скандални имейли на конкурентката му за Белия дом Хилари Клинтън. Която пък му е бивша много добра приятелка, защото при предишната й кампания – срещу Барак Обама през 2008 г., тя нямаше нищо против да възложи именно на Доналд Тръмп... „черния“ пиар. В тази роля той обикаляше същите телевизионни студиа, които днес го засипват с кал, понеже бил груб, прекалявал, използвал непозволени средства. Изобщо нищо в този живот не е случайно, особено в наситения като сериал живот на Тръмп.

Американската мечта: никога не се отказвай

Малцина днес знаят, че той покори Белия дом от втори опит. През 2000 г. беше първата му кампания. Катализатор за неговото издигане като кандидат бе смъртта на баща му. Фред С. Тръмп му остави 100 милиона долара и идеята, че в страната на неограничените възможности няма нищо по-естествено от това Доналд – внукът на беден бръснар, емигрант от Германия, да сбъдне американската мечта.

Семейната история наистина е като сюжет за сериал. Дядото пристига от Европа в Новия свят без пукнат грош. Като вижда, че не може с бръснарския си занаят да направи пари, заминава за Дивия Запад да търси злато. Бързо разбира, че това също е илюзия, но се ориентира отлично в обстановката. Наблюдателен и находчив, той скоро стига до извода, че освен от надежда, отчаяните златотърсачи се нуждаят и от женска ласка. И създава първия публичен дом в едно място, забравено от Бога. Когато треската за злато се разраства на север, дядо Друмпф създава цяла верига от – както ги нарича за благоприличие – хотели.

Натрупал първоначален капитал, той не се отдава на разгул и харчлък. А най-напред пътува до Европа и си взема булка от родната Германия. Връща се в Америка и инвестира състоянието си в недвижимости.
Нищо чудно че щафетата на семейния бизнес поема синът му Фред. Той е не само строителен предприемач. След края на сухия режим, в средата на 30-те години на миналия век, младият Фред Друмпф създава своеобразен новаторски бизнес проект за усилено „пране на пари“ на мафията. А именно – инвестиране в евтини жилища в по-бедните квартали на Ню Йорк.

Фред Тръмп и школата по пиар

Малко известно е също, че той е и един от първите последователи и слушатели на курсовете на Едуард Бернайс – племенника на Зигмунд Фройд, който емигрира в Америка от Австрия. Той е смятан за автор на термина PR (public relations), защото използвал на практика идеите на чичо си за безсъзнателните, ирационални човешки импулси и как те могат да бъдат използвани от корпорациите, за да продават повече стоки и услуги. Едуард Бернайс организира в Ню Йорк лекции по връзки с обществеността. Младият по онова време строителен предприемач, който вече е сменил името си от немското Друмпф на Тръмп, е силно привлечен от възможността да се прави „скрита реклама“ на бизнеса посредством „изфабрикувани събития с участието на знаменитости и свои хора на високи постове“, както обяснява теорията си Бернайс. Младият Тръмп бързо разбира, че „скритата реклама“ е по-ценна от другата, понеже в съзнанието на публиката тя стига като новина от името на медиите. Веднъж усвоил уроците, Фред Тръмп никога повече не подценява пиара – всяка негова стъпка в бизнеса става публична чрез медиите, а освен на влиятелни журналисти, той става близък приятел и на политици, кметове, адвокати, мафиоти – на всички, които въртят парите в Ню Йорк.