Ако знаех, че е точно днес, в деня на астрономическата пролет, световният ден на щастието, щях да направя каквото трябва, за да се наспя поне. Да го посрещна наспана тоя ден. А аз цяла нощ не мигнах. Като не съм се наспала, просто няма начин да съм щастлива, това е. Призори, тъкмо бях се наместила и позадрямала, съседите такъв бой хвърлиха на детето си, имаше толкова могъщ рев и истерични крясъци, придружени с тръшкане не врати и кой знае още какво, че щастието, закрепило се на върха на съня ми, се разтрепери и се скри. С тези мои съседи така и не можах да свикна – нощем държат до мнооого късно детето си превъзбудено и разиграно, а сутрин с чутовни скандали натирват към детската градина. С другите отгоре се примирих – момиченцето им е аутист и не може да бъде контролирано нито трополенето, нито воят му по нощите. Успях поне да ги помоля да не пускат прахосмукачката след 10 вечерта.

Първото, което ми мина през ума, след като така и така се надигнах, бе днес да не ходя на работа. Че то какво щастие може да ме налази в понеделник в офиса – направо никакво. Защо въобще денят на щастието трябва да е понеделник? Някак си по върви да е в петък, нали? Аз от малка още не обичам понеделниците, не познавам и някой да е луд по тях и да ги чака с нетърпение. Подличка мътилка в главата ми напомня, че съм обещала на мъжа ми точно днес да се отбия при джипито. Било му омръзнало (на мъжа ми) да слуша как се оплаквам, че ме боли кръстът, а да не се опитвам да открия причината с помощта на доктора. Той като че ли не се сгъва повече от два месеца, преди да иде при уролог да му изскубе един камък като бобено зърно от канализацията. Като го питах защо не отива на лекар, все отвръщаше какво щял да му каже пък толкова докторът, той си знаел какво му е. Е, аз не знам. И значи ще взема да ида.

Направо не е за вярване, че пред кабинета няма опашка от пенсионери с рецептурни книжки. Щастието ми наднича от празната чакалня – точно за три минути получавам направления за специалист. Там обаче положението е закучено – върволица от шестима души. Съжалявам, че не си взех книга за четене. Миналата седмица, чакайки по летищата, изядох цял един роман. За щастие ехографът показва, че нищо ми няма, за нещастие – трябва да мина и през невролог. Всъщност колкото и да е калпава системата на нашето здравеопазване, едва ли има друга държава някъде по света, където за половин ден да можеш да минеш на прегледи при двама специалисти. Един приятел в Дания казва, че там ако се разболееш, докато ти дойде редът при лекаря, или ще се оправиш, или ще умреш – няма такъв филм днес отивам, днес ме приемат, изследват и диагностицират. Така че може би имам основание да съм щастлива. Малко поне. Я какво слънце се е облещило, откога не сме го виждали! Да взема да ида до офиса.

Лесно е да се каже, трудно - да се осъществи – да вървя пеша и дума не може да става, а с градския транспорт е доста тегаво с тези строежи на метростанции и ремонти. Гледам стои един мъжага с маркуч да мие гумите на излизащите от строителния обект до Александровска болница тежки камиони. Ако можеше да има и по един мияч на колите, излизащи от зелените площи по кварталите, където си прекарват спокойно нощта! Те градинките отдавна вече не са градинки, а разровени коловози, поне където аз живея е така. Някак си е въпрос на престиж за шофьорите поне две от гумите на колата да са забити в калта, другите може да са на тротоара или на платното. И а дишай после прахоляка и роптай, че не били миели улиците. Те не че се изтрепват да ги мият де, но моята майка казва, че чистотата не е въпрос на чистене толкова колкото въпрос на пазене. И май е права. Колко ли по-щастлива щях да съм, виждайки елегантна пушачка да си хвърля фаса в кошчето, а не в нозете си?

Знаете ли какво ми хрумва – защо не се опитваме вместо да правим това, което само нас ни прави щастливи, не вземем да пробваме да правим другите такива? Например така, както беше постъпил малкият ми син на 8-ми март: видял една госпожа без цвете, а той носел повече отколкото са тези, на които имал намерение да подари, просто така се случило, като ги купувал. И й рекъл: честит празник, госпожо, заповядайте! Представям си как е грейнала жената и взела, че му подарила... един голям шоколад.