Знам, че в началото на кариерата ви е била Джейда Пинкет Смит. Разкажете ни за вашето приятелство.

Джейда имаше тогава едно куче – Съки, което аз обучавах, и така се запознахме. След това тя ме запозна със съпруга си, звездата Уил Смит, и станахме приятели. Казах й, че искам да направя телевизионно шоу, а тя ми каза: научи английски тогава. И ми намери учител по английски. Приятели сме и до днес.

А бихте ли споделили с нас други интересни истории за звездите и техните домашни любимци?

Запознах се с Шарлийз Терон заради проблемите, които тя имаше със своя питбул. Особеното бе, че питбулът й беше с три крака, но бе започнал да агресира. Опитах се да я накарам да разбере, че не трябва да го съжалява, защото кучето усеща, че тя страда заради него, и това го кара да се държи покровителствено спрямо нея, разбирате ли. Шарлийз е изключително умна жена, освен че е толкова красива, и бързо разбра разликата между това да скърбиш за кучето си и това да му се довериш.

Може ли кучетата да спасят човешки живот, но не само в буквален смисъл?

Запознах се с един млад мъж, англичанин от Манчестър. Военен, който се върнал у дома и за кратко време му се случили куп нещастия – починали и майка му, и баща му, а приятелката му го напуснала заради друг мъж. Направил опит за самоубийство, но си взел куче и то го спасило. Върнало го към живота. Заради такива истории си казвам: искам да продължа да бъда треньор на кучета.

А как се случи при вас? (историята, която разказва Сизър, доста напомня тежкия период, през който самият той преминава през 2010 г. , когато прави опит за самоубийство след молбата за развод на тогавашната му съпруга и смъртта на любимия му питбул Деди – б.р.)

Пиша за това в новата си книга „Уроците на глутницата“. В нея разказвам какво направиха кучетата за мен в професионално, духовно и емоционално отношение. Промениха живота ми. Отгледаха децата ми. Научиха ме на търпение. На толкова много неща ни учат кучетата!

Това, че така добре познавате кучешката психология, означава ли, че познавате добре човешката?

Не, въобще. Никога не мога да разбера защо хората не правят правилните неща, а всичко усложняват толкова много. Посредством кучетата научавам много за хората, но със сигурност мога да кажа, че хората, които се навъртат около кучета, са много по-симпатични и готини.

Знам, че много трудно сте преживели смъртта на любимото си куче и ваш партньор в шоуто, питбула Деди. Сънувате ли го понякога?

Да, разбира се. Деди много често навестява сънищата ми, а онази нощ пък сънувах две от другите кучета от моята глутница – Роко и Чили, които също починаха. Играеха си, близваха ми ръката. Всеки преодолява по различен начин раздялата с любимото си куче. Аз лично искам да предам всичко, което съм научил, на новото куче. Получил си дар и трябва да го предадеш нататък – това казвам винаги на хората, които скърбят по своя домашен любимец.

За да разсеем тъгата – бихте ли ни описали един ваш работен ден?

Ставам всяка сутрин в 5 часа, прегръщам приятелката си, разхождам се с кучетата си, после отивам на снимките на моето шоу, кучетата са навсякъде с мен, разбира се. После се прибирам, разговарям с децата и приятелката си. И си лягам рано. Никога след 23 ч. Аз съм тип „чучулига“. Ставам рано и лягам рано.

Това ли е вашата рецепта за успех?

Винаги съм имал големи мечти. Винаги съм бил целенасочен, с ясен фокус. Задавам правилните въпроси. Креативен съм. Обичам това, което правя. И виждам възможностите, които ми се предоставят. Ние, емигрантите, идваме в Америка заради тези възможности и работим здраво, за да се възползваме от тях. И пак казвам – големи мечтатели сме. Това е моята формула за успеха.