Ивет Лалова и нейният център на тежестта
За мен бягането е най-голямото… бягство, усещането е като при любовта
Ваня Шекерова 06 February 2017
На дясното си бедро Ивет има татуирани три диаманта. Защото „диамантът, освен красив, е и символ на сила. На старогръцки adamas означава непобедим, неразрушим. За мен посланието е, че това, което обичаш, те прави непобедим“.
Какво промени у теб този мъж, Ивет?
Той спаси моята кариера. Аз се развих много. Симоне беше една от причините да изляза от застоя, в който бях една-две години като резултати, класирания. Научих много от него за спорта, за живота, за човещината. Предан човек, искрен, не обича лъжата. Най-болезненото за него е да го излъжеш и сигурно така, като съм скривала нещо, най-много съм го наранявала. Симоне ме накара да се замисля не само за егоистичната част от победата, но и за това какво ще оставя след себе си. Накара ме да приема идеята за семейство. Много сме близки, дори и да изживяваме буквално инфарктни моменти по време на състезания, ние не си омръзваме.
Той е личният ти рехабилитатор, нали?
Да, когато не съм в София, той се грижи за мен 24 часа в денонощието.
Какво казва Симоне за идеята ти да работиш с деца в клуба си Sprint Academy?
Малко трябваше да избързам с осъществяването му, защото останах без клуб. Трябваше да го създам много набързо. И не съжалявам. В момента 70 деца тренират там. И като видя в очите им обожанието, гордостта, радостта... Това, че мога да дам нещо на тези деца, че могат да ме чуят, когато им казвам да изберат здравето, спорта, правилното хранене, е много важно. Ако можем и ние, спортистите, да дадем нещо на това общество, за да бъдем по-здрава и по-успешна нация, какво по-хубаво от това!
Няколко пъти вече казвам, че не мога да си позволя експерименти. Обявявайки, че подготвям световно първенство и получавайки подкрепата на федерация и спонсори, не мога да спра. Бих изчакала най-вече защото искам да подготвя пътя. Имам толкова много възможности, интереси и планове! Между другото, още мъча и магистратурата си по международни отношения в Югозападния университет. На два пъти прекъсвах, ще трябва да завърша, като съм се хванала. Работя в една комисия към Световната федерация по лека атлетика, участвам в един антидопинг уъркшоп... създаваме платформа за антидопинг обучение. Моят вече 15-годишен опит като елитен атлет може да е полезен на много места.
Ти стигала ли си до идеята да вземеш стимуланти?
На първо място винаги гледам с уважение към своите конкурентки. И не търся извинение в това, че те вземат нещо, за да са по-добри от мен. Убеждавайки себе си, че другите са по-добри не защото работят повече, а вземат забранени стимуланти, е първата предпоставка да го направиш и ти. Смятам, че времената се промениха много. Ако преди години забранените субстанции са били част от играта, то сега вече не е така. Международната антидопинг агенция УАДА упражнява железен контрол. От момента, в който избягах първия си резултат през 2005 година, съм била на постоянен контрол. Това означава, че вече 11 години съм съобщавала на тази агенция всеки един ден къде се намирам. И къде мога да бъда проверена, ако решат да ме тестват. Не искам да вярвам, че само допингираните вземат медали. Ако това е разликата, то нека бъда четвърта, но пък да спя спокойно.
Вярваш ли, че е възможно да го има Юсеин Болт без допинг. Познаваш ли го лично?
Да, възможно е. Рядкост, но е възможен такъв феномен. Хора като него се раждат изключително рядко. Но още като се появи като юноша, беше ясно, че ще пише история. Познавам го, но той е голяма звезда и не си позволява близки отношения с никого. Движи се с екип от хора около себе си. Но когато спечелих първата си Диамантена лига, ме прегърна и ме поздрави, много приятен приятелски жест. Познавам мениджъра му, бил ни е на гости в Италия и Симоне го е лекувал от контузия. Уважавам страшно много Болт, никой освен него самия не знае дали пие или не пие, но със сигурност е най-контролираният атлет в света.
Какъв е ритъмът на твоя ден, Ивет?
Има няколко различни периода в годината. Но основно ставам в 8, Симоне става преди мен, не обича да си доспива, да се излежава. Вярвам, че е хубаво и полезно да живееш с режимлия. Защото ако той си пиеше и пушеше до късно през нощта, на мен щеше да ми е по-трудно да съм професионален спортист. Той пуши по малко, но скоро ще ги спре, заела съм се с това. Като стана, слизам да нахраня кучето Болт, което прави едни кенгурски подскоци по метър и половина от радост, сякаш никога не е яло.
Ааа, кучето си кръстила Болт!
Да, Болт е светкавица, а нашето има на носа обърната козина с такава форма, затова го нарекохме Болт. Той е един сладък лабрадор, който си взехме, без да сме готови да гледаме животно. Една седмица преди световното първенство в Дегу, Корея, пълен абсурд! Никой не си взема бебе куче преди най-важното си състезание. Не можеше да се спи, изяде ми обувките още първата нощ, чисто новички, етикета не им бях махнала.
Кой го извежда сутрин?
Симоне, докато аз си правя закуска, дълго кафе. В Италия ядат сутрин едни бисквитки, кроасанчета, а аз не обичам сладко. От известно време насам не ям захар. Ако хапна, кръвната ми захар прави салто нагоре, после надолу. Затова си правя нещо соленко – препечени филийки с филаделфия и шунка. Така си набавям малко протеин. Понякога си правя зелени смутита, джусове. Никога не пропускам закуската. С дългото кафе се наслаждавам на времето, което ми остава, докато започна да се приготвям за тренировка. Това е един много приятен ритуал. Странно звучи, защото връзваш опашка, обличаш спортни дрехи, знаейки, че отиваш да се потиш и цапаш. Не е като да излизаш на среща. Но въпреки това си е един бюти ритуал, който си следвам. Докато Симоне не започне да ми се кара, че закъсняваме. Миналата седмица ми вика: ето, пак ще си последна на тренировка. На което отвърнах, че не е важно коя съм на тренировката, а как ще се класирам в края на сезона.
Трудно е двама спринтьори да създадат семейство. Единият трябва да направи крачка назад.
Час и половина - два, понякога може и четири. После обядвам. Много е важно след тренировка какво ще вкараш в тоя организъм, за да възстанови загубите от енергия. После за мен започва възстановяването. Отстрани погледнато, работата на спортиста изглежда като да е само два часа тренировки. Не е. Нашият работен ден е 24 часа. Всичко, което правиш преди и след тренировката, определя следващия ти ден и постиженията ти. Не можеш да си позволиш да излизаш вечер, да пиеш, да преяждаш, да не направиш активно възстановяване. Един дълбок масаж не е за удоволствие и релакс, а е изключително неприятен, болезнен дори. Но изцежда млечната киселина от мускулите. Има дълги периоди, в които си скован от болка по цял ден, събуждаш се и не можеш да станеш. Когато съм отпочинала, ставам без никакъв проблем. А като тренираш интензивно, не ти се става, все едно си болен.
Имате ли вкъщи фитнес уреди?
Да, направихме си фитнес преди година и половина. Понякога правиш и втора тренировка, работейки върху горна част на тялото, 24-часова работа, нали ти казах. Имаме парна баня, Симоне искаше да прави и сауна, но аз го спрях. Не мога да си позволя сауна често, тъй като ми сваля кръвното и ме изморява. Трябва да съм внимателна и с тези неща. Не мога и да плувам, когато поискам.
А в събота и неделя какво правиш?
Почивам. Обикновено не се помръдвам от дивана. И гости, гости задължително. По италиански – идват на обяд и си тръгват след 6 привечер. Рядко излизаме в Италия. Предпочитам да го правя в София. За мен там нощният живот не е интересен, там ми е по-лесно да тренирам, а тук – да излизам на танци. Все по-рядко ми се случва. Но обожавам.
Имаш ли време да четеш, Ивет?
Да, последната ми придобивка беше киндъл. По-удобно е за пътуване, но установих, че ми липсва разлистването на страници. Така че на летището си купих най-новата книга на Хорхе Букай. Преди това прочетох книгата на Надя Петрова за здравословното хранене. Буквално за един ден, преминал в път. Само тогава и преди да заспя имам време за любимото си занимание.
Изключителна личност!
Имала съм удоволствието да общувам с нея професионално и винаги съм се възхищавала на удивителната комбинация между международно признат успех, интелект, скромност и добронамереност.
Такива хора заслужават всичко хубаво, което им се случва!