В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.
Ирина Иванова и "Нейните 7"
1. Братовчед ми ми писа в скайп: Ако Кърт Кобейн беше жив, на 20 февруари щеше да навърши 50. И двамата си спомняме един купон някъде през 1992 г. може би, на който за първи път чухме „Нирвана” и Кърт. И после, когато него вече го нямаше, ние продължавахме да си слушаме касетите. Минали са 25 години от онзи купон и 23 – от смъртта на Кобейн. Малко мълчание – в памет на Кърт, на изминалите години и на аудиокасетите, разбира се.
2. В понеделник нашите момичета от EVA Биляна и Криси се върнаха от триседмично пътешествие в Индия и ни донесоха чудни подаръци. Ананасите – сочни и прекрасни като никои други, които съм опитвала - ги изядохме, зеленият чай – органичен, бран на ръка, с много мек вкус - го изпихме, а индийските орехчета, дето трябваше да си ги носим в чантите за късмет, ги изгубихме (аз поне де). Остана ми ето тази писалка – ярка, хипарска и облепена с всевъзможни мъниста и стъкълца. Всеки път като я погледна и ми става някак весело и радостно. Освен това обожавам да пиша на ръка.
3. Написах за февруарския брой на EVA един текст за великия чилийски поет Пабло Неруда и в интернет попаднах на снимка на къщата му в град Валпараисо на брега на Тихия океан. Силно си пожелах един ден – някога, когато и да е – да отида там с любимите си хора и да посрещнем Нова година с прословутите фойерверки по крайбрежието. Между другото Валпараисо (означава „райската долина”) изглежда също е шарен, еклектичен град и по някакъв начин ми прилича на индийската писалка.
4. След като в 10 ч. вечерта най-учтиво помолих дъщеря ми да отива да си ляга, за да не мрънка като я събудя на сутринта за училище и я успокоих, че през уикенда ще може да си легне и по-късно и да си поспи до 10 сутринта, тя ми заяви: „10 ч. е рано и за лягане, и за ставане”. После ме целуна по челото, както прави всяка вечер преди сън, и все пак отиде да си легне. Понякога животът не е нищо друго, освен тази целувка на детето ти, което е вече на 12, с четири пръста по-високо от теб и си има свой поглед върху нещата.
5. Какво правиш когато спешно ти се дояде домашен чийзкейк и нищо друго не може да го замени? Казваш си: „Дръж се, ще ти мине!”? О, не, не и ти. Правиш домашен чийзкейк? Неее, на теб определено не ти се прави, само ти се яде, при това веднага. Ето какво правиш - купуваш опаковка чаени бисквити „Слънце” (става и с други, но далеч не е същото, защото тези са по-плътни, приличат на малки тарталетки, дъното на които е покрито с дупки), кутия оригинално италианско сирене рикота и малко пресни плодове от типа на малини, боровинки (в големите супермаркети има и през зимата. Сядаш изискано на ръба на стола, все едно всеки момент ще станеш, гребваш си – няколко пъти! - с посребрената лъжичка за чай от нежната рикота, пълниш бисквитките и поставяш отгоре колкото си искаш малини или боровинки. И ето – вече имаш това, което искаше.
6. Открих нещо, което може би само аз си намирам за вълнуващо, но ще го споделя все пак. Откъде Тим Бъртън се е вдъхновил (или дори нещо повече) за героите си Едуард Ножицата, Бийтълджус и т.н.? От много места, но ето едно, за което никога не съм чела да е признавал – от фантастичния филм „Червените обувки” (1948) на англичаните Майкъл Пауъл и Емерик Пресбъргър по мотиви от приказката на Андерсен. Вижте снимката в галерията и ми кажете не ви ли напомня този герой на персонажите, изиграни най-често от Джони Деп във филмите на Бъртън, и то не само от изброените.
7. Въпрос на седмицата: Защо всички мъжкари са женкари? – попита ме една отчаяна приятелка. Ами не знам, приятелко, това е положението. А и дали е вярно?
