Животът на Зелда и Скот е белязан от възходи и падения, великолепие и трагизъм, любов и ненавист. Те се ревнуват диво, непрекъснато са в съревнование, устройват си помитащи скандали. Появата на дъщеря им Франсис, наричана от всички Скоти, не помага особено за укротяването на опърничавите. Всъщност третият член на семейството им съвсем не е Скоти, а алкохолът. Запоите на семейство Фицджералд са легендарни. През 20-те години те се чувстват безсмъртни владетели на света – все още достатъчно млади и силни, за да издържат на безкрайното и не винаги весело парти, в което са превърнали живота си.

Всичко се променя, когато Зелда осъзнава, че тя не просто е муза за своя писател, а и безкраен извор на оригинални мисли и идеи, от който той смело гребе, за да захрани собствените си книги. Използва дори откъси от личните й дневници. Зелда обаче много добре осъзнава таланта си и решава да напише свой собствен роман. Двамата пишат почти успоредно. Той – „Нежна е нощта“, тя – „Запази ми този валс“, първата си и единствена публикувана книга. И двамата разказват историята на любовта и брака си, но всеки от собствената си гледна точка.

Фицджералд полудява, когато прочита книгата на жена си. Най-вече защото в нея тя има „наглостта“ да включи доста цитати от собствения си дневник или от техни разговори, които той също използва в романа си. Двамата просто не могат да си поделят съвместния си живот. Фицджералд е убеден – а не можем да отречем, че на този етап историята потвърждава това, – че несъмнено той е талантливият писател в семейството и че Зелда трябва да се остави да бъде просто живата материя, с която той работи. Смята, че за нея следва да е достатъчно, че е главната героиня в повечето му романи. „Всичко, което НИЕ правихме, принадлежи на мен, не на теб“ – изкрещял й веднъж той при поредния им скандал.

Зелда пък от своя страна винаги настръхвала, когато я наричали „съпругата на Скот Фицджералд“, тъй като яростно претендирала, че е не по-малко сериозен писател от мъжа си. На всички около тях било ясно, че въпреки отделните блестящи късове проза Зелда просто не била от категорията на Фицджералд, но въпреки това тя продължавала да се състезава с него и да се доказва с дразнеща настойчивост, която го съсипвала. Неговото безпардонно посегателство върху живота й, личността й, думите, идеите, постъпките пък съсипвали нея. Чувствала се използвана. Имала усещането, че мъжът й нарочно я превръща в сянка, в литературна героиня, за да си осигури самият той вечен живот като голям писател.

Нито един от двамата, заслепени от суетата и егоизма си, не успял да прозре простата истина, че Фицджералд не би бил Фицджералд без Зелда и Зелда не би била Зелда без неговите романи. Двамата били свързани завинаги – като съавтори на собствения си мит. В един момент Зелда не издържала именно на този мит.

През 1929 г. най-тежката икономическа криза в историята връхлетява Америка, слага край на „безкрайния празник“, в който живеят всички до този момент, и поставя началото на Голямата депресия. Съвсем същото се случва и със семейство Фицджералд. Още в края на 20-те Зелда получава няколко по-леки психически сривове, които успява да овладее с лекарства, а в началото на 30-те Скот Фицджералд се разболява тежко, тъй като организмът му не издържа вече на нощния живот, литрите алкохол, проблемите около Зелда, скандалите, работата.

Точно тогава Зелда открива своята нова мания – балета. На 28-годишна възраст тя решава да стане професионална балерина и започва ударни репетиции – всеки ден по десет часа. Изнудва мъжа си да се преместят в Париж, където работели най-добрите балетисти и преподаватели в света. Фицджералд е готов на всичко, тъй като балетът изтръгва жена му от лапите на депресията.

В Париж Зелда още по-сериозно се отдава на репетиции. Не обръща внимание на присмеха в очите на заобикалящите я. Нито на отражението си в огледалото, а то показва една вече зряла жена, която изглежда направо нелепо като начинаеща балерина. Тя обаче се хвърля в новото си поприще на живот и смърт, както прави и всичко друго. Според нейни биографи именно непосилното физическо натоварване, на което се подлага в онзи период, отключва психическите й проблеми. Още повече че в семейството й има няколко случая на психически сривове и самоубийства.

Първият сигнал, че нещо не е наред със Зелда, идва, когато на едно парти в дома им тя събира всички златни бижута на гостите, хвърля ги в една тенджера и ги залива с вода, обявявайки, че ще ги свари на супа. Обикновено техните приятели се забавлявали с екстравагантностите на Зелда, но очевидно им било по-трудно да проявят чувството си за хумор, когато тези екстравагантности застрашавали скъпоценностите им. През март 1930 г. лекарите в парижка психиатрична клиника поставят на Зелда диагноза шизофрения.

Защо полудява Зелда Фицджералд? В резултат на генетичната си обремененост или може би на тоталната си неудовлетвореност от факта, че нито един от многобройните й таланти не й носи признанието, което смята, че заслужава? Зелда упорито не иска да приеме, че е истински гениална единствено в таланта си да живее, и се оставя на вътрешните си дяволи, които така или иначе я дърпат в различни посоки, буквално да я разкъсат.
След смъртта на Скот Фицджералд – той си отива едва на 44-годишна възраст, като последните години от живота си, макар с напълно разбито здраве, посвещава изцяло на жена си – Зелда окончателно е настанена в психиатричната клиника, където умира при пожар през 1947 г. Дъщеря им е настанена в приемно семейство – на един от издателите на Фицджералд и жена му – и по-късно става журналист и илюстратор.

Днес, приблизително 100 години по-късно, личната харизма на Зелда продължава да засенчва таланта й на писател и художник. Не можем да отречем обаче колко модерно звучи днес необикновеното й ревю от 1922 г., публикувано в нюйоркски вестник, в което представя новоиздадения роман на Скот Фицджералд „Красиви и прокълнати“: „Всеки от вас трябва да купи тази книга по следните естетически причини: първо, защото знам къде се продава най-страхотната златна рокля само за 300 долара – в един бутик на 42-ра улица, между другото. Ако достатъчно хора си закупят книгата – има един пръстен от платина, който... А ако много хора си купят книгата, мъжът ми се нуждае от ново зимно палто, макар че последното му беше достатъчно добре направено, че да издържи цели три години, значи сигурно може и още.“