Зелда кара мотоциклетите на момчетата, дъвче дъвка, докато говори, пуши на публични места, танцува буза до буза с когото си иска, пие шампанско, уиски и джин в скандални количества. Тя е първата, която подстригва косата си в боб прическа. Първата, която се къпе в градските фонтани. Първата, която отива в полунощ да плува в морето с момчетата на лунна светлина, а след това се появява на закуска като че ли нищо не се е случило. Зелда е дивачка, лудетина, кукувица, нощна пеперуда, хулиганка, изключително интелигентна и остроумна... Накратко – истинска икона, която обаче винаги е искала да бъде нещо повече от това.

Легендата за Зелда Фицджералд, безсмъртната любима на писателя Франсис Скот Фицджералд и най-харизматичната жена в Америка през 20-те, днес е по-жива от всякога. В момента в Холивуд се води истинска битка за това кой, кога и как да разкаже живота й. След като Amazon направиха сериала „Z: Началото на всичко“ с Кристина Ричи в ролята на Зелда (ще се излъчи в началото на следващата година), две от най-големите холивудски звезди – Дженифър Лорънс и Скарлет Йохансон – почти едновременно обявиха, че започват работа по проекти, посветени на нейната история. Филмът с Лорънс носи работното заглавие „Зелда“, а този с Йохансон – „Красиви и прокълнати“, както се нарича едноименната пиеса на Скот Фицджералд, посветена на брака му със Зелда. Режисьор на първия ще е Рон Хауърд, а все още не е ясно кой ще застане начело на втория. Отсега се знае само, че и двата проекта ще се опитат да променят представите за Зелда, да я освободят от сянката на прочутия й мъж и въобще – че искат реванш от нейно име.

Защо Зелда Фицджералд продължава да вълнува света почти 70 години след смъртта си? Един от биографите й пише за нея: „Тя не беше жена от плът и кръв, сякаш някой я беше измислил“. В реалността с начина си на живот, на изразяване, на обличане Зелда приличала на героиня от роман или от филм. Някои смятат, че това е типично мъжката шовинистична гледна точка към нея. Мъжете, включително собственият й съпруг, несъзнателно я възприемали като муза, героиня от роман, каквато и да е друга, само не и като такава, каквато тя искала да бъде и каквато всъщност била – независима, умна и талантлива жена, която не се нуждаела задължително от мъж до себе си.

Зелда умира през 1947 г., на 47-годишна възраст при пожар в психиатричната клиника, където прекарва последните години от живота си, редувайки електрошоковите терапии с рисуване на необикновени картини. Въпреки ужасяващите свидетелства, че тя и другите осем жени, загинали при пожара, са били упоени и вързани в очакване на поредната терапия, смъртта й е кошмарен, но някак естествен завършек на живота й. Никой в онези години не си играе с огъня така нахално и отчаяно, както го прави тя.

Когато култовата писателка от епохата на джаза Дороти Паркър за първи път вижда Зелда и Скот Фицджералд в началото на 20-те години на миналия век, двамата се возят на покрива на такси. „Изглеждаха все едно току-що са слезли от слънцето, младостта им бе поразителна. Всеки искаше да е в тяхната компания“, описва ги тя.

Двамата се срещат през 1918 г. в кънтри клуб в Алабама. Тя е на 18, дъщеря и внучка на щатски сенатори, разглезена до немай къде и току-що избрана за най-красивото момиче в гимназията. Той е на 22 и вече си е спечелил име на обещаващ писател. Ако някой някога е полудявал от любов, то това е Скот Фицджералд в онази фатална вечер. Той буквално е обсебен от Зелда и макар тогава да се разделят за известно време, тъй като родителите й съвсем не го намират за обещаваща партия за дъщеря си, две години по-късно двамата все пак се женят, напук на всички, на скромна церемония в Ню Йорк.

В началото Зелда обожава интереса, който неизменно предизвиква където и да се появи. Като всички момичета, уловени в капана на външността си, тя обича да приковава погледите, но още повече обича да оставя тълпата след себе си с увиснали ченета. Тълпата й е важна. „Младостта не се нуждае от приятели, само от тълпи“ – пише тя в дневника си.