Сун се връща в родината си чак през 1974 г., едва след като режимът в Пекин омеква. Когато застава на прага на дома си, роднините й не я познават, майка й буквално трябва да се ощипе, мисли, че сънува.

През същата година Марин Върбанов е поканен от министерството на културата във Франция да създаде ателие за съвременни гоблени. През 1976-а цялото семейство се мести в Париж. Феникс не знае френски и след многото приятели и веселия живот в София се чувства във вакуум.

Тогава открива света на картините, рисуването, прави първите си графики с мастило. В свои води започва да се чувства едва когато влиза в Художествената академия. Не бърза да я завърши, следва цели 8 години, докато в един момент лично ректорът не го вика, за да го подсети, че може би е дошло време и да се дипломира.

През 1980 г. Марин Върбанов участва в панаир на изкуствата и галериите в Гран Пале, където се запознава с Пиер Карден.

Дизайнерът е очарован от таланта и смелостта на българина, който прави революция в гоблена и от салонно изкуство с ретро привкус го превръща в модерна инсталация. Купува шест от творбите му за центъра си по изкуства Espace Cardin на Пето Авеню в Ню Йорк.

Карден се запознава и със Сун и й се оплаква, че не може да пробие на китайския пазар, чуждите фирми там не са добре дошли, а и китайските жени още са подвластни на униформите, наложени по време на Културната раволюция. „Сега в Париж продавачките в елитните магазини говорят китайски, но след Мао китайките още не са се чувствали свободни да носят минижуп и да се обличат различно“, казва Феникс.

Сун предлага да помогне на Пиер Карден и така се ражда... Мадам Сун. Тя организира първото модно дефиле в Пекин през 80-те, не другаде при това, а в Забранения град. Отваря ресторант Maxim’s, първия чуждестранен ресторант изобщо, с мебели, докарани от Париж, който скоро се превръща в културен център. Правят се рокконцерти, изложби, светски партита. Милицията редовно е викана да го затваря.

„Спомням си как Карден слизаше на летището в Пекин, разперваше ръце и казваше – това е мое! Могъщ, силен човек, който гледаше към бъдещето, склонен към планетарен риск. Той първи стъпи не само в Китай, но и в Индия и Япония, затова се смяташе за новия Марко Поло. Чист бизнесмен, който можеше да коли и беси, много самолюбив, но имаше голяма слабост към майка ми“, спомня си Феникс. А тя е като негова реклама – костюмите му стоят фантастично на елегантната й фигура.

През 1989 година, след като танковете на площад Тянанмън стъпкват първите прояви на демокрация и интернационалните фирми напускат презглава Китай, Карден казва, че продължава с бизнеса си и разчита Сун да му отвори и нови врати.

По време на събитията на Тянанмън обаче се случва непрежалимото – умира Марин Върбанов. От години той работи и в Китай, създава катедра по текстилна пластика в близкия до Шанхай град Ханджоу. Страстният пушач си отива от рак на белите дробове, който по-късно ще убие и съпругата му, непушачка.

Кармата им е обща – и в смъртта, както и в живота. „Баща ми е сънувал Китай, преди да попадне там. Когато за първи път отива в Ханджоу, където създава своя художествен институт, разпознава много от местата, без преди това да ги е виждал. Казваше, че вероятно в предишен живот е бил китаец“, спомня си Феникс.

Мадам Сун до края на живота си остава вярна на голямата си любов. В началото на 90-те тя прави първата агенция за манекенки в Китай.

Феникс си спомня как пътувал с майка си и едно от нейните момичета за САЩ за конкурса на агенция „Форд“, където китайката се класира четвърта.

Той дори флиртува с тази „висока, стройна и красива мома“: „Момичетата от севера са високи, в агенцията на майка ми имаше по метър и 80-90.“ Сун организира великолепно шоу „Пет династии“ с фантастични костюми, музика и танци, с което обикаля света и представя историята на Китай.

Тя организира и паметното първо гостуване на шаолински монаси в София. Снима се и в „Последният император“ на Бертолучи. Режисьорът вечерял в Maxim’s, когато я вижда и й казва, че тя ще играе императрицата във филма, в който участва и дъщеря й Боряна – като декоратор. Всъщност Сун има кинозакалка още от България, снимала се е в сериала „На всеки километър“ и в „Слънцето и сянката“ на Рангел Вълчанов. Мадам Сун не спира до 2006 г., когато енергията на тази изключителна жена угасва.

Сто нейни костюма и аксесоари с марката Пиер Карден днес се съхраняват в Хонконгския музей за изкуство и мода. Оттам са откупили също любовните писма между Сун и Марин, както и техни картини и гоблени, които без специално съхранение биха се разпаднали. Феникс и сестра му Боряна това лято бяха поканени и на 100-годишния рожден ден на Маестрото, който има в колекцията си и две картини на Феникс, изглежда не е забравил приноса на Мадам Сун за триумфа му в Китай.

Тя е и причината синът й да срещне съпругата си Сара, организирайки негова изложба в Художествената академия в Пекин през 1992 г. Феникс поканил за откриването приятели от Париж. Сара била сред групата, нищо че отначало не искала да пътува. Майка й я убедила, че това е шанс. Шансът беше за мен, усмихва се Феникс. Любов от пръв поглед. Жена му е графичен дизайнер, двамата им синове – Юго и Ернест, учат езика на баба си Сун в училище.

„Майка ми казваше, че в живота никога не трябва да казваш не. Не знам дали това винаги беше в мой плюс, защото като по-млад аз не казах „не“ на доста пороци и от всичко пробвах“, смее се Феникс, който е наследил майчиното чувство за хумор. Оплаква се, че всеки път като дойде в България, качва десетина кила. И до ден-днешен, след 40 години живот във Франция, стомахът му разпознава като своя българската кухня с предпочитания към пълнените чушки, сармите и яйцата по панагюрски. „Когато съм тук, всеки ден удрям по една шкембе чорба. А мусаката ми е любима, правя я и в Париж, но не много често, за да не разглезя семейството си“, казва Феникс.