Флиртът им, прераснал в красива любов, се развива под непрекъснатия контрол на семейството на принцесата, на двора и дори на британските тайни служби. Донася се за всеки техен разговор, за всеки дребен подарък и знак на внимание. И така до момента, когато по време на коронацията на Елизабет II Маргарет, неволно или не, посяга да изтупа прашинка, паднала върху мундира на Питър. Английската преса определя жеста като „многозначителен“, а връзката им става публична. Пи 2 е помолена да размисли за брака, полковникът е назначен за две години като военен аташе в Белгия и целият двор се моли страстите да поизстинат. Не се получава. Нещо повече, връзката на момичето със синя кръв с бившия летец е в центъра на бурни обсъждания на Острова. Повечето хора им симпатизират и искат двамата да се оженят. Работничките във фабриките, домакините, обикновените чиновнички виждат в Маргарет осъществяване на собствените си мечти за романтична любов, виждат жена, която се бори за правото си да обича и да устрои живота си както тя иска, а мъжете харесват героя от войната, който сега воюва за щастието си. Полковникът се връща в Лондон и всички затаяват дъх, очаквайки да чуят кога ще е денят на сватбата. Какво е разочарованието им, когато през есента на 1955 г. Би Би Си прекъсва предаване, за да излъчи изявлението на Маргарет, която уведомява нацията за края на продължилите 12 години отношения с Питър Таунсенд.

Принцесата вече е навършила 25 години и според законите на двора може да вземе самостоятелно решението да се омъжи за мъжа, когото обича, ако... се откаже от титлата и кралските си привилегии и издръжка. Предпочела ли е Маргарет осигурения живот пред риска да заживее като „простосмъртна“ с любовта на живота си, и до днес никой не може да каже със сигурност. Дали е била „облъчена“ с приказки от близки и царедворци, че полковникът не я обича заради самата нея, а защото това ще го издигне като кралски зет? Или тази несигурност я е измъчвала през цялата им връзка? В писма до приятелка от детството си, публикувани след години, Маргарет изказва съмнения дали ако тя беше просто Маргарет Роуз, а не Маргарет Йоркска, Таунсенд би напуснал семейството си и дали може да разчита на него като на лоялен съпруг. Във всеки случай домовете, офисите, пъбовете негодуват. „Това беше страшен шок – разказва Ема Джонсън, която през 50-те работи като продавачка в магазин. – Жените от цяла Англия се обливаха в сълзи. Беше ни безкрайно мъчно за Маргарет, която, както прекрасно разбирахме, беше принудена да отстъпи пред натиска на августейшото си семейство. Между другото, мъжете също бяха недоволни. Те се почувстваха засегнати заради героя полковник.“

След разрива и подчинението на статуквото бунтарският дух на Маргарет отново излиза от бутилката. Тя се движи в компании, които семейството й не одобрява, и води живот, смятан за недопустим за положението й на кралска сестра. Същевременно нито за минута не забравя статуса си и изисква от околните да съблюдават протокол и дистанция.

Където и да се появи, предизвиква сензация, обградена от тълпа поклонници. Теменужените й очи са най-желаното украшение за всяко парти и прием в кралството. Морис Шевалие пише песен, в която признава, че „тези очи покосяват наред“, Франк Синатра ги нарича „най-съвършените на света“. Превръща се в икона на стила, вдъхновителка на ню лук, за нея пишат по-често, отколкото за холивудските звезди и сестра й, коронованата Елизабет. Тоалетите й са публикувани в модните списания, а след това стотици жени ги копират. Тя е ослепителна в шапките и роклите на Норман Хартнел и Виктор Стейбъл. През 1956 г. 26-годишната Маргарет е втора в списъка на най-стилните хора на света. Изпреварва я само Грейс Кели.

Принцесата настоява да живее самостоятелно и се премества в Кенсингтън, създава си алтернативен двор, в който официалните тоалети нямат място. Вечер синият й ролс-ройс се отправя към клубовете на Сохо и никога не се прибира в гаража по-рано от зазоряване. Маргарет обожава да танцува, през 50-те благодарение на нея самбата става популярна в Европа. А когато се появяват туистът и рокендролът, познайте кой пръв ги демонстрира на кралските балове под изумените погледи на лордовете и благородните дами. С ярко червило, ослепителна усмивка, високо вдигнати тъмнорижи коси, безупречна мраморна кожа, тя е крем де ла крем на британското модно общество. Наричат с името й парфюми, червила, коктейли, лалета и разбира се, рози. Но макар и да получава по 20 предложения за брак годишно, на 30 тя все още не е омъжена. Изглежда никой не е достоен за най-красивата роза на кралството, докато не се появява Антъни Армстронг-Джоунс. Симпатичен, с брилянтно чувство за хумор, един от най-добрите британски фотографи, новатор на камерата – неговите над 100 „кежуъл“ портрети на световни знаменитости днес са в колекцията на Националната портретна галерия в Лондон, той е златното момче на британското следвоенно общество. Маргарет настоява пред семейството си – той или никой. И макар че Антъни не е високопоставен в йерархията на синьокръвните – произлиза от фамилия на дребни аристократи, – сестрата и майката този път казват „да“. Двамата се запознават през лятото на 1958-а на сватба, а като двойка се появяват на бала за Хелоуин в хотел „Дорчестър“ същата есен. През декември следващата година Армстронг-Джоунс иска ръката на Маргарет от кралицата.