За първи път член на британското кралско семейство ще бъде кремиран

– такова е желанието на Маргарет, която и след смъртта си продължава да бъде бунтарка.

През 1992 г., 10 години преди смъртта си, принцеса Маргарет се среща още веднъж с любовта на живота си – Питър Таунсенд. В годините след тяхната раздяла той се жени за Мари Люк Жаман, дъщеря на белгийски никотинов крал, по-млада от него с 25 години. Казват, че Маргарет приема предложението за брак на Антъни Армстронг-Джоунс в деня, когато разбира за годежа на Питър. Съпрузите Таунсенд живеят във Франция и много пътуват. Питър пише няколко книги, едната от които посвещава на управлението на бащата на Маргарет, крал Джордж VI.

Близо 40 години след изявлението на Маргарет, че къса с полковника, тя получава писмо от него с молба да се видят. На срещата е по-смутената от двамата, знае, че не изглежда блестящо, а на 78 Питър Таунсенд е все така строен и красив. Маргарет, която никога не е умеела да си държи езика зад зъбите, му казва „Е, какво, ти все пак получи своята принцеса“, намеквайки за брака му с наследничката на тютюневата империя. Питър се усмихва тъжно на раздяла: „Болен съм, Маргарет, имам рак и сигурно повече няма да се видим.“

За тази среща всъщност доказателства няма... Сигурно е, че Питър Таунсенд умира 3 години по-късно, изпреварвайки със 7 години Маргарет.

Животът на Маргарет Роуз прилича на тъжна история за красива роза, чиито листенца опадат едно подир друго през годините, докато накрая не остава само стъблото с бодлите. След като умира, лондонски вестник излиза със заглавието „Смъртта на нещастната принцеса“. Официалният биограф на Маргарет, Кристофър Уоруик, обаче смята, че да наречеш принцесата нещастна е пълна глупост. „Маргарет – пише той – цял живот е живяла както е искала и за свое удоволствие.“