Евтим Милошев и Христина Апостолова - другари и в сериали

Двойка и в живота, продуцентът Евтим Милошев и сценаристката и актриса Христина Апостолова са заедно в успешния медицински сериал по Нова телевизия „Откраднат живот“

Адриана Попова 08 November 2016

Евтим и Христина на снимачната площадка, където се работи по поредната серия на „Откраднат живот“

Снимка: Благой Кирилов

 

Синът ви Петър беше сниман в една от сериите.

Съвсем епизодично, в ролята на малък пациент, който мина през кабинета на д-р Кръстева с настинка. Но беше много екзалтиран. За рожден ден преди това му бяхме подарили лекарска престилка и чанта и най-редовно ни преглеждаше, биеше ни инжекции. Като започна сериалът, спря да облича престилката.

Откъде събирате материал, сюжети за сериала?

Х.: Медицинските ни консултанти ни разказват, а и всеки от нас има сблъсъци със здравната система, някои неща аз лично ги сънувам. Адски вдъхновяващи са актьорите, самите те понякога си спомнят кратки историйки. Васил Банов разказа много лична история, която вкарахме в предния сезон. Преди години той е загубил сина си, това се е случило и с героя му проф. Камбуров. Когато в сериала д-р Василев падна с мотор в езеро и не се знаеше дали ще оживее, всичките герои минаваха да му говорят, за да го върнат към живота и там стана ясно за трагедията в живота на проф. Камбуров. Васил Банов ми звънна, след като беше прочел сцената, и плачеше. Предложих му да я махнем, но той искаше да остане.
Е.: Снощи ми разказаха интересна и съвършено истинска история. Възрастна жена в провинцията отива на гинеколог. Докторът й казва – айде, бабо, съблечи се, преглежда я и сяда да пише. Бабата, докато се облича, казва: „Абе, момче, майка ти и баща ти знаят ли с какво се занимаваш?“ А за проф. Камбуров, който по сценарий е от Варна, има още една история. Васил Банов, който играе ролята, дойде и ми каза – знаеш ли, че във Варна има уважаван специалист, хирург, проф. Камбуров, с когото аз се запознах. Проф. Камбуров от Варна не е прототип на нашия професор, това е съвпадение.

В първия сезон беше засегнат проблемът с алтернативната медицина и противопоставянето й на официалната.

Х.: Да, имаше случай на лекуване на рак с куркума, но не тя помогна. Аз самата не съм привърженик на излишното тъпчене с лекарства, но смятам, че те помагат. Не мога да си представя детето ми да е с 40 градуса температура и да чакам 40 дни организмът му да се бори сам с болестта. Здравната ни система обаче е такава, че понякога те кара да търсиш алтернативни методи.

Евтиме, какво е твоето отношение към алтернативната медицина?

Има една особеност в моята персона – аз съм изключително любопитен човек. Попадам непрекъснато на случаи, когато чрез алтернативна медицина хора се излекуват или поддържат здравето си.

Животът не предполага да губим време в спорове, обяснения. Дори някой да сбърка, вървим напред. Не си натякваме – видя ли, аз като ти казвах...
Напоследък е актуално яденето на бръмбари, които помагат срещу всичко.

Е.: Без да имаме представа от подобен лечебен ефект, сме прилагали яденето на бръмбари и червеи в епизодите на „Сървайвър“ като изпитание за участниците. Може би ако се изследва съставът на тези бръмбари на молекулярно ниво, ще се докаже положителното им въздействие... Това е другата крайност на нетрадиционното лечение – абсолютни профанизации и дивотии. Истината винаги е някъде по средата. Лично аз съжалявам, че не се срещнах с Ванга, че не се докоснах до този феномен, за да имам преки впечатления. Тя е диагностицирала и е пращала при доктори, на които е имала доверие. Как го е правила, като не е имала медицинско образование?! Това може да бъде интересен сюжет в сериала.

Трябва ли да си сървайвър в здравната ни система?

Е.: Категорично да. Христина намира и някакви положителни неща.
Х.: Имаме пряк достъп до специалисти, а това го няма никъде по света.
Е.: Това е друг интересен сюжет – текучеството на специалисти. България ражда добри лекари, които намират реализация навън.

Как работите вие двамата?

Е.: Ние по принцип се мразим (смее се). В рамките на сериала крайните решения категорично са за мен. Това не е въпрос на привилегия, а на отговорност. В личния живот е друго. Имаме много ясна система на вземане на решения и носене на отговорност, която ни помага да живеем в сериозна хармония. Простичко е. Разбираме се – за това ти вземаш решение и носиш отговорност, за това аз, както го направиш, така ще бъде, другите се съобразяват. Животът не предполага да губим време в спорове, обяснения. Дори някой да сбърка, вървим напред. Не си натякваме – видя ли, аз като ти казвах... И това дава огромно спокойствие.



 

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР