Малко хора у нас са чували за Александра Георгиева, директор на балета на Фридрихщатпаласт в Берлин, най-голямата сцена в света, на която се играят феноменални шоута. Тази година Александра ще чества своята 50-годишнина, 40 години от които е прекарала на сцената. С нейната уникална кариера в балета и позицията, на която е в момента, Александра Георгиева може да бъде определена като най-успялата българска балерина.
Александра е завършила Националното балетно училище в София. В балета на Софийската опера разбрала, че класиката не е нейното призвание, и предпочела модерния балет. Само две години след като я приели в Музикалния театър „Стефан Македонски“ станала най-младата солистка в трупата.

През декември 1990 г., на 24 години, се явила на кастинг за балерини във Фридрихщатпаласт и веднага й предложили договор за работа. Започнала през 1991 и танцувала 18 години (12 от тях като солистка) на сцената, която продължава да е мечта за танцьорите от цял свят. До момента, в който оглавила балета преди 8 години. Сега Александра ръководи 60 танцьори, които изграждат невероятните спектакли на сцената на Фридрихщатпаласт, сътрудничи си с топдизайнери при изработката на сценичните костюми, пътува по цял свят, за да следи конкуренцията. 

За пътя, извървян досега, за мечтите си, за цената на успеха Александра Георгиева в един вълнуващ разговор по скайп ексклузивно за списание EVA.

Колко сте висока, Александра, и още ли важи изискването за балерините в трупата на Фридрихщатпаласт да не са по-ниски от 175 см?

Аз съм 176 см. Но запазихме изискването за ръст от 174-175 за жените, за да може да си партнират с мъжете, без да ги надвишават, когато са качени на високи обувки.

Има ли много желаещи да работят при вас?

Да, всеки ден получаваме по едно-две запитвания. Правя изпит, когато имам 6-7 свободни места. За 1-2 не си струва, имаме каталог с танцьори, на които винаги можем да разчитаме, ако някой е болен или някое от момичетата забременее. Звъним и ги каним. Не си заслужава да обявяваме кастинги, на които да идват танцьори от Канада, Австралия, Бразилия, плащайки цяло състояние, а после да ги връщаме. На последния изпит през 2013 г. за 5 места в балета кандидатстваха 550 души. Аз ги сортирах и поканих 10 на кастинг на живо. Невероятни танцьори!

Разкажете ми за това, което сте определяли навремето като безумие – вашето явяване на изпит пред комисията във Фридрихщатпаласт.

Наистина беше безумие – първо, бях съвършено неподготвена, второ, имах семейство и дете, както и добра кариера в България. Стана случайно и съвършено неочаквано и за самата мен. Отидох да видя брат си, който вече танцуваше в балета в град Шверин. През декември 1990 г. вече две години бях солистка на балета на Музикалния театър, нямах нужда от работа. Но българите, които ме посрещнаха в Берлин, веднага ми казаха, че Фридрихщатпаласт се реорганизира и се търсят нови танцьори. Взеха да ме навиват да се явя на изпита. Като разказах на брат си, той също реши, че би било страхотно да пробвам. Намериха ми билет да гледам някакво представление във Фридрихщатпаласт. И като попаднах там, от очите ми потекоха сълзи – толкова омагьосана бях от гигантската сцена. Реших да опитам не за друго, а да се докосна до нея, да видя мога ли да я овладея, да й дам нещо от себе си. Не си носех нищо – нито трико, нито пачка, нито палци. Но колеги на брат ми набързо ми намериха и се явих. Беше жестоко, изтощително – 2 часа трябваше да танцуваме класически балет, 2 часа джаз, 2 часа степ, после комбинации... Бяхме 120 души. Аз танцувах с номер 63, не беше важно нито откъде съм, нито как се казвам, нито какво имам зад гърба си. И за моя най-голяма изненада бях първата, която извикаха в кабинeта на директора, където аз стоя в момента...