На новия генерален директор ли се дължи този възход на шоуто във Фридрихщатпаласт?

Мисля, че да. Този театър е имал и много добри времена, откакто е започнал през 20-те години на миналия век с Жозефина Бекер. Той е нещо много различно от всички кабарета и шоута по света, той е театър ревю. По време на соца оттук се излъчваше телевизионното шоу „Шарено котле“, което сме гледали и в България. После, вече по времето, когато аз бях част от трупата, три пъти бяхме сигурни, че театърът ще бъде затворен, през такива кризисни моменти минахме. Берндт Шмид обаче промени изцяло стила му и го изтегли нагоре. Разви концепцията му, като я „преведе“ на нов език. Това докара публика, донесе пари и вече можехме да си позволим сътрудничество с царете на модата. Хер Шмид покани най-напред Кристиан Лакроа да направи дизайн на костюмите и той прие с удоволствие.

Нека първо да кажа, че Готие сам предложи да работи за нас. Дойде преди две години с Аманда Лиър да гледа шоуто и буквално онемя. Каза, че иска да предложи таланта си. Ето сега работим заедно. Изключително автентичен, нормален човек е Жан Пол Готие. При първата среща с него вибрирах като момиченце. Но той ме срази със своята естественост и внимание. Ако знаете как слуша, как уважава мнението на всеки танцьор. Сам направи над 500 костюма, работейки с всеки от хората поотделно.

Защо дори и когато продължава да се радва на голям интерес, шоуто The Wyld отпада от репертоара?

Такава е концепцията на театъра – две години е добър ритъм за едно шоу. Само така може да се държи интересът и вълнението на публиката. А сега от март, подготвяйки The One, сме в огромно напрежение – сутрин репетираме новото шоу, вечер играем старото.

Как си почивате?

11 месеца в годината работя, за да си заслужа месец почивка. Като си дойда в България,  се чувствам много добре. Докато мама и татко са живи и здрави, искам да прекарвам повече време с тях. Никога няма да успея да им благодаря адекватно за това, което направиха за мен и брат ми. Когато ме приеха в балетното училище в София, те, хора, които нямат нищо общо с изкуството, нито знаеха колко съм талантлива и дали въобще съм, но ми повярваха и заради мен се преместиха в София. Мама нямаше възможност да си намери работа, татко трябваше да подписва някакви документи, свързани с жителството, две-три години да ни издържа сам. Сега пак са в Пловдив и на нас с моя партньор ни е много приятно да им гостуваме. Той стана като мен фанатик освен на шопската салата и на Созопол, така че ще изкараме една седмица в Стария град. Пък после може да сменим въздуха в Палма де Майорка.

Не ви ли вълнуват далечните дестинации?

Пътуването е част от работата ми. Аз трябва да гледам всички нови спектакли по световните сцени – класически и модерен театър, опера, балет, шоу. Обожавам холандския балет, не пропускам Амстердам. А и с благотворителни цели пътувам много и навсякъде по света.

С какво се занимава партньорът ви?

Той е германец, персонален треньор. Имам невероятна поддръжка от него. Заземява ме, като се върна вечер изнервена и уморена. Но обожава моето изкуство. Идва да гледа спектаклите ни по няколко пъти.

А прави ли ви индивидуални програми за поддържане на форма?

Неее, пълна трагедия съм, откакто спрях да танцувам през 2008. Седнах на бюрото и показвам само когато хореографирам. Нямам време за тренировки, но правя дълги разходки пеша и ходя на работа с велосипед.

Как празнувате рождения си ден?

Всеки ден се питам как да го отпразнувам през ноември, когато ставам на 50. Дали с голяма и шумна компания от приятели, или само с най-близките си – мама и татко, брат ми със семейството му, които живеят в Мюнхен, с дъщеря ми. Всъщност искам да събера хората, които 25 години ме подкрепяха и ми помагаха. Подаръци не искам, не съм материалист. Мечтите ми са за преживявания, така че ще искам всеки да ми каже нещо, да ми изпее, изсвири, изтанцува. Тази година се навършват и 40 години, откакто влязох в балетното училище, и 25 години, откакто съм в Берлин. Много ми е важна, юбилейна отвсякъде.