Знаехте ли поне малко немски?

Не, знаех само гутен таг, ауфвидерзеен и филен данк. Затова влязох в кабинета с една българка – Ангелина, да ми превежда. И говорят тези хора там, смеят се, веселят се, аз нищичко не разбирам. Помолих Ангелина да ми превежда, но тя ми каза: „Добре, после ще ти разкажа всичко, но сега искам от теб само да кажеш „да“. Оказа се, че ме искат на шестмесечен договор след 20 дни. Помолих Ангелина най-накрая да им каже истината – че имам семейство, двегодишно дете, постоянна работа. Но тя ме посъветва да се прибера в България и да си помисля пак. В последна сметка приех и през януари 1991 година започнах. След като подписах постоянен договор, взех и детето си с мен.

Раздялата със съпруга ви актьора Христо Шопов ли беше най-високата цена, която платихте за кариерата, която имате?

Нямаше как да останем заедно. Кариерата на съпруга ми вървеше невероятно, тъкмо беше излязъл филмът „Вчера“. Благодарна съм обаче, че той се съгласи дъщеря ни Невена да бъде с мен.

Да, първите две години бях в невероятен стрес. Ходех и на училище 3-4 пъти в седмицата да уча немски. Исках да разбирам дори нюансите на този език, който хич не е лесен. Сутрин в 9,30 трябваше да съм на станката. Всеки ден без понеделник. Приключвахме в 14 часа. Трябваше оттам да бягам в детската градина за детето, за да мога да прекарам и няколко часа с него преди да го оставя на бавачката и да тичам на училище, а после в 18 часа в театъра за костюмиране и грим. Тук за първи път разполагах с персонален гардеробиер, гримьор, фризьор. И така в 19,30 започва шоуто, в 22 часа завършва. Докато се изкъпеш и преоблечеш, станало 22,30, така че не се прибирах преди 23. В събота и неделя играехме по два спектакъла...

Идвайки от България, вие очевидно сте била много добре подготвена.

Да, покланям се на моите учителки в балета Елисавета Маринова, Калина Богоева... Образованието у нас ми даде толкова много, мога да кажа, че всички танцьори от България са суперподготвени и аз се гордея с този базис. Освен че съм издръжлива физически, аз не съм чупила нищо и съм съвършено здрава след толкова години на сцената.

На колко години се пенсионират балерините в Германия?

Тук е капитализъм, аз решавам колко дълго ще работи и кога ще прекъсна договора на всеки един. Не е приятно, но само така може да се поддържа нивото. Лично аз танцувах до 42 години, но това е изключение.

Доколкото зная обаче, не само сте танцувала, а сте надграждала с образование.

Като станах на 35, започнах да мисля какво ще правя, като приключа кариерата си на балерина. И записах балетна педагогика в Кралската академия по танцово изкуство. Три години учих успоредно с активната си работа на сцената. На 38 бях вече асистент в балета, на 40 – мастер. През 2007 дойде нов генерален директор на Фридрихщатпаласт и започна да реорганизира структурите. Само след два месеца ми предложи да стана зам.-директор на балета. А два дни след премиерата на шоуто Qi през лятото на 2008 изненадващо и за самата мен бях вече директор на балета по предложение на генералния директор Берндт Шмид.

Питахте ли го защо се е спрял на вас за тази позиция?

Да, питах го защо само шест месеца след като дойде, той ми каза, че иска аз да поема балета. Отговорът му беше „Вътрешно усещане“. За мен самата обаче обяснението е в моята дисциплинираност и организираност. Работата на директора е свързана с невероятна организация и висока дееспособност. Ти си не само мениджър, ти работиш и с дизайнерите на костюми, и с техническия персонал – моите момичета буквално летят по въздуха, което изисква желязна безопасност, и с музикалния директор, и с хореографите...