Във фоайето на хотел „Боровец хилс“, където е лятната „резиденция“ на Центъра за лечение с плодове на д-р Людмила Емилова, веднага разпознавам италианеца, с когото имам среща, сред няколкото мъже, пиещи чай. Маслиновият тен на кожата, посребрената коса, която се вие на къдрици зад ушите, ризата, облечена върху тишърт, едно особено леко лъстиво изражение на лицето, както и маниерите му, веднага го открояват сред българските пациенти на д-р Емилова.

На тишърта му пише:
Когато Любовта Царува Смутъ не става;
Когато Мъдростта управлява реда не се нарушава.
Когато истината грее плода цъвти*
и зрее. иаве, Ива. Шела шалу.
(следва подпис) 14.I. 1923.
София

* Предавам буквално надписа, без редакция.

Kупил го е на Седемте рилски езера. Завели го преди година в деня, когато за своята ежегодна паневритмия се събира Бялото братство на Петър Дънов. Паневритмията го поразила, струва му се сън, нещо, до което се е докоснал сякаш извън времето и пространството. Носи тишърта гордо, научил е доста неща за Дънов и учението му. Знае, че и в Италия има негови последователи.
Ето разказа на Лино Виола, когото в Центъра наричат с обич Кармело, а той всъщност се казва Кармелино.

Роден съм и съм израсъл в Бари, Пулия, Южна Италия. Ние, „барезе“-те, сме особена порода италианци. Освен Италия и жените, обичаме и живота в големи дози – храна, удоволствия, вино, зехтин, сурова риба. Да, освен японците, барезе са другите хора, които ядат сурова риба. Имаме си свое, барезе суши. А риба в Бари Бог дал. Морето присъства навсякъде в града. Както и историята на моята страна, с нея съм закърмен. В базиликата „Сан Никола“, строена в началото на ХІ век, се съхраняват мощите на Свети Никола, покровителя на океаните и моретата. Сградата на операта Петруцелли е величествена, най-красивата след тези в Милано и Неапол, също и катедралата. В старата част на Бари можеш да срещнеш хора от цял свят, там сред тесните каменни улички кипи нощният живот.
Как се озовах преди четири години аз, морският човек, в един непознат планински курорт – Боровец, в една непозната източна страна – България? Ами ето как.

Роден съм преди 57 години. Моето семейство беше много бедно и детството ми – много трудно. От трима братя и една сестра само аз завърших висше образование. Живея сам от 7-годишен – отначало в пансион, после – в университета. И оттогава все работя нещо. Работех и учех, учех и работех. Връщах се вкъщи само през лятото. Не исках да се примиря с този живот, с мизерията. Исках да успея, защото това означаваше за мен свобода – да разполагам със средства и да пътувам, да имам това, за което съм мечтал. Винаги се борех и търсех начин да се реализирам по-добре. И мога да кажа, че сега се чувствам удовлетворен от постигнатото. На 23 години бях най-младият парламентарен асистент на министъра на транспорта в Италия. Още не бях завършил университета. Напуснах политиката, защото не ми харесваше как се развива, а и исках да продължа да уча, въпреки че можех да стана депутат. Годините някак се изнизаха неусетно. Станах доктор по икономика, преподавател в университета в Бари, пътувах, изнасях лекции, пишех статии за вестници в Италия и по света. Впрочем, и досега го правя. Ето това е последната ми статия в „Кориере де ла сера“ (показва на айпада си). Съветник съм на много фондации и обществени организации, но никога не съм имал частен бизнес. Бях зает да обучавам студенти как да започнат и развият бизнес. Никога нищо не съм спортувал и се хранех между другото – готови храни, каквото има, без да забелязвам дори какво ям. Трябваше да се работи, и то много. Ожених се късно, защото трябваше да помагам на братята и на сестра си. Женен съм два пъти, имам четири деца.