Закъде мащерката без леща?

Едно от любимите им занимания е да пътуват на диви места, където има само вятър, пясък и вода. Наскоро изминали 1600 км с мотор. Багажа си всеки от двамата ограничил до чифт гуменки, чифт панталони, едно яке и две-три фланелки. Обиколили полуостров Пилио. Тръгвали рано сутрин, спирали по плажове и отсядали, където ги свари залезът. Преди време имали кемпер. Веднъж на път за Левкада Белослава си набрала мащерка. А мащерката не може без леща, така че запретнала ръкави. „Два часа варих лещата, но после... Евгени, помниш ли я, беше най-вкусната на света?“ „Не – отговаря той. – Тя да е само една!“ Белослава избухва в смях: „И той ми се скара: „Няма да готвиш до края на престоя, защото няма да имаме газ.“ „Без газ нямаме хладилник, нямаме бойлер – обяснява мъжът й. – Буба не иска да разбере, че като свърши бутилката газ, на мястото, където бяхме, нямаше откъде да намеря.“ А Белослава обяснява: „А аз вече бях купила бамя от бабите в Гърция. Слагам бамята, добавям домати, чесън и пак някакви неща. И тя докато стане, трябва да се повари поне час-час и половина. Ами нали влизаш в една малка къщичка кемпер и трябва да ухае на вкусно?...“

Кашкавалени човечета

Любовта й към кулинарията идва от детските години. Запалила се от дядо си – бащата на майка й. Бил търговски представител, говорел пет езика и много пътувал по света. Джентълмен, кулинар и естет, той правел най-красивата мусака на света, приличала на мозайка. Белослава си спомня сутрините на детството си, когато той не пътувал, с аромата на препечени на котлона филийки със сиренце, масълце и топла чаша мляко. Част от летата й минавали на язовир Душанци в село Антон, откъдето е баба й – майката на майка й. Белослава отраснала с разказите на майка си за прадядо си – един от създателите на кашкавал „Балкански“, който работел в мандрите на Козница между Душанци и Копривщица и когато се връщал, правел човечета, птичета и кончета от кашкавала, докато е още пресен и гумен. И така запалвал всички деца да ядат. „Детството ми е свързано – разказва Белослава – с бране на жълт кантарион и челядинки, които затваряхме в буркани или ядяхме веднага, сготвени с масло, и с язовир Душанци, където в 7 часа дядо вадеше рибата, а в 8 ловяхме раци с жаби, на които лично аз правех дисекция. За мен това беше голямо удоволствие. Раците се ловят с мърша. В село Антон имаме 7 декара ливади, които един ден ще засадя с ябълкови дръвчета и ще правим сладко от ябълки с ром, коняк и стафиди“ – мечтае си тя.

И това прерасна в мания

Самата Белослава започнала да готви на 17 години, когато заминала да учи фотография в Лос Анджелис. Редували се със съквартирантите й – една мексиканка и испанци. Бубето звъняла на баба си за рецепти. „Исках да се представя с нашата кухня, с рецептите на баба, на дядо, на майка ми. И после това прерасна в мания – вкусовете, миризмите, подправките.“ „Като заживяхме заедно – намесва се Евгени, – се започна едно готвене. Особено когато Бубето забременя и се задържахме повече вкъщи. Е, събирахме се и с много приятели. Ние сме голяма компания и все сме у някого. Тя наистина има лично отношение към кулинарията. Експериментира непрекъснато, а аз оцелявам – смее се, – колкото и да е трудно.“

„Имам над 410 разработени авторски рецепти – продължава Белослава, – които някой ден ще видят бял свят в кулинарна книга. Вече трета година я мисля. Няма нещо, което да не ми е любимо за готвене – от зеленчуци през месо до десерти. Музиката и кулинарията са изкуства. Затова се чувствам не само като певица, а като артист. Затова имаме ресторант „Ателие“ в София и хотел „Виларте“ – тук в Лозенец. С Евгени работим успешно, без да сме бизнесмени. Правим всичко от сърце, но с много труд.“ „Започнахме с идеята да създадем приятни места, където да се събираме с приятели. Затова се получават нещата, защото ги правим с любов.“