Куфари, пълни с подправки и инструменти

Когато на следващия ден се връщаме отново в дома на Белослава, за да продължим работата си по снимките и интервюто, къщата ухае на канела, масло и подправки, звучи радио. Белослава готви апетитна баница. „Тук има моркови, червен и бял лук, орехи, кимион, канела, индийско орехче и пушен пипер – обяснява тя. – Сега пушен пипер можеш да си купиш навсякъде, но едно време си го поръчвах от Испания.“ Разказва, че обича да си носи различни храни и подправки от местата, на които пътува. От Гватемала си купила 9 вида люти чушки, за да ги посади в градината. Заедно с тях в куфара носела и боб с американско чоризо – наденици като кървавици, и калимби – музикални инструменти, направени от кокосови орехи.

Музиката, нейната любов

Дали е мечтала някога да наследи професията на майка си? „Това никога не е било предизвикателство за мен – отговаря Белослава. – Канили са ме на кастинги, но никога не съм се чувствала комфортно. Като малка, когато нямаше кой да ме гледа, ме гледаха хората в театъра. Чакала съм майка ми с часове в салона и в гримьорните. Обикалях всички гримьорни след училище. Музиката е тази, която ме караше да настръхвам.“ Дядо й Кръстьо, бащата на баща й, пеел невероятно. Баща й е психиатър, а чичо й – оперен режисьор, но и двамата свирят на цигулка и на китара. Тримата с майка й винаги пеят на маса, пеят руски цигански романси. В дома им още от 80-те години слушали много хубава музика, която баща й носел на плочи. Без някой да я насочва, Белослава избирала плочите с черните изпълнители. „И така харесах черната музика – казва певицата. – Тя е моето вдъхновение – Джордж Бенсън, Ал Жеро, Джонатан Бътлър, Шака Кан, Анита Бейкър… Една такава тежка стара мелодия с осемдесетарски звук, силна палитра от наслада като ром с портокалови кори.“

Хлябът наш

„Дядо ми, таткото на мама – продължава Белослава, – казваше: „Хубаво е навсякъде, където не си.“ Тоест всички искат да бъдат някъде другаде, мислейки си, че там е невероятно, храната е по-вкусна, слънцето свети по-ярко, цветята са различни. Но където останеш за по-дълго, битовизмът те догонва, защото трябва да се бориш всекидневно. И разбираш, че животът е един и същ. Ако си другаде, там няма да ги има приятелите ти, спомените ти, старите улици, любимата храна. Как да се чувстваш щастлив? Аз не мога да се чувствам щастлива никъде другаде. Хубавият живот не зависи от това къде си, а как можеш да си направиш света така, че да се чувстваш добре.
За мен в живота където и да боднеш, има какво да поникне. Всичко ми е интересно. Но истината е, че щастието трябва да си го избачкаш, и аз знам това. То е плод на много труд, на много обич, на добри взаимоотношения, добра храна, хубави книги, на хубаво вино, на постоянство. И най-важното е да не се отказваш. Това е моята формула за щастие.“

 

Баница

Смесват се 6 настъргани моркова, 2 шепи начупени орехи и нарязани на ситно 2 глави лук – бял и червен. Прибавят се канела, кимион и черен пипер, индийско орехче и пушен пипер. Всичко се задушава в масло. След това се изсипва със супена лъжица върху всяка кора за баница поотделно. Един пакет фини кори е достатъчен. Корите се завиват. Подреждат се в намазана с масло тава и се заливат с още масло. И се пекат.

Салата
Изпича се един патладжан. Обелва се. Залива се обилно със зехтин и лимон и се поръсва с чесън, домати на кубчета, пресен риган и сирене. И отново се полива със зехтин.

Лимец
Попарват се 2 чаши лимец. Оставя се да набъбне във вряла вода около 2-3 часа, може и за една нощ.
Пестото се приготвя, като се пасират две шепи орехи, връзка босилек, 3 скилидки чесън, зехтин, бял оцет балсамико, сол и пипер.  Лимецът се смесва с пестото. Може да се добави всякаква студена печена риба. Друга версия е да се добавят краставици, селъри, мента и кори от лимон.