Нови 17 души, випнати в Къщата на Big Brother. Много пъти съм писала, че ВИП Брадър е най-любимото ми шоу. През тези десет години не съм изпуснала нито един сезон. Ето какво си помислих обаче снощи, докато гледах поредния парад на повече или по-малко известни хора.

Значи първо - там влизат хора, които ще ме занимават със себе си. Ще ми разкриват своите характери, ще ми разказват своите истории, ще изживяват вероятно свои катарзиси, ще играят своите игри или ще бъдат себе си, или ще се преоткриват, предизвикват и каквото там правят хората, които влизат в Къщата. Колкото и да чета коментари във форумите, че тези хора не са звезди, все пак малко или много аз, поради естеството на работата си, съм чела и чула доста за тях и без това. И сега защо пък да ми е нужно да знам повече? Ами ето на - не ми е нужно.

Второ – тези хора, след като са влезли там, смятат, че са достатъчно интересни. Ще кажете: ама те продуцентите са ги поканили. Да де, но продуцентите не са им опрели нож в гърлото с думите: Влизай или лошо ти се пише! Самите те са си казали: "Да, аз заслужавам да бъда там. Аз съм интересен. Искат да ме випнат – значи ще се випна."

Трето – и съвсем не на последно място - тези хора ще си спечелят някакви пари за себе си, за собствените си нужди, за собствените си деца, семейства, проекти, мечти, бизнеси, бъдеще. Не че откривам Америка, но снощи за първи път го видях от ясно по-ясно. На практика, заявявайки скромно, че ще бъдат себе си, те работят за себе си. Твърдят, че ни забавляват, но всъщност просто си изкарват хонорара и възможността след това сами да се забавляват далеч по-качествено, отколкото ние сме се забавлявали с тях. Може би някои от тях нямат нужда от пари, но пък имат нужда да рестартират кариерата си, да напомнят за себе си или те си знаят какво още. Но дори да влизат заради едното предизвикателство, психологическият ефект ще си е изцяло и само за тях. Ще стиснат зъби, ще си вземат онова, за което са дошли и после ще си продължат по пътя. И си зададох въпроса: искам ли за десета поредна година да съм напълно доброволен и безвъзмезден ЗРИТЕЛ на нещо, което няма нищо общо с мен? И си казах: Ами не, благодаря. Успех на шоуто, но този път без мен. Сама си се номинирах за изгонване от пред телевизора.

И сама си се випнах. Аз съм си ВИП в моята си Къща, в моя си живот и с моите си „съквартиранти“. Аз съм си сто пъти по-интересна, не знам при вас как е.