Правнучката му си спомня как баба й разказвала, че на тези партита децата не присъствали – Конде ги изпращал с бавачките да прекарат нощта в близкия хотел. И да могат хора като Чарли Чаплин, Дороти Паркър, Джордж Гершуин, Глория Вандербилд, братята Маркс да се радват на цялото обожание на другите. Докато гостите пият, танцуват и демонстрират свободата си, Конде стои сам отстрани и наблюдава „героите си“ през пенснето си. Защото луксозният начин на живот за него е бизнес, а хората, с които общува, са и негови читатели, и рекламодатели, и герои.

Той не търси масовия читател. Тиражът не определя качеството – на пазара има стотици женски издания с голям тираж, но с никакво качество. Vogue е трябвало да бъде лидер на всяка цена, най-бляскавото, най-иновативното, най-красивото издание. Неговата философия е: „Ако имаш игленик с 2 000 000 игли на него и се опитваш да извадиш 150 000 от тях, които са със златни върхове, ще бъде истинска лудост да го правиш на ръка. Трябва да имаш магнит специално за игли със златно връхче. Те ти трябват, останалите – не. Ето това е начинът да печелиш.“ Какво можем да определим като магнит във философията на Конде Наст? Вероятно мечтата на милиони жени да живеят живота на богатите и известните? Или начинът да продаваш мечти на хората, променяйки живота им?

Конде Наст инвестира изключително много пари в бизнеса си, без да търси непременно голямата печалба. Философията на компанията и до днес е такава – Vanity Fair и New Yorker са хронично губещи, но са институции и са част от имиджа на цялата компания. Новите собственици, фамилията Нюхауз, поддържат тази философия и до днес.

Конде Наст е имал вкус не само към лукса, но и към красивите жени. Жени се два пъти, от първата си жена има две деца. Втората е 35 години по-млада от него, а той е на 57. Дава й цялата си любов и богатството си, ражда им се дъщеря. Но скоро след това, през 1929 г., по време на голямата депресия, акциите на издателската къща се сриват и Наст губи за една нощ богатството си. Не посмява да каже на жена си за това. Скрива загубата си и от обществото. Остава на върха на издателската къща до смъртта си през 1942 г., когато дъщеря му е само на 12, въпреки че собственици вече са фамилията Нюхауз. Те правят този жест – да запазят в тайна от обществото придобивката си заради всичко, което Конде Наст е изградил като медийна империя. Дори дават приживе заем на Наст да откупи мажоритарния дял от компанията, което той не успява да направи, и фактически са собственици на Conde Nast Publishing от 1959 г.

Днес дъщерята на Конде Наст живее в Лондон и е една от най-добре облечените и елегантни жени, надхвърлили 80-годишна възраст.