Какво става с твоето пространство, с жилището, в което живееше, като се изнесе от родителите си?

Наскоро се преместих на ново място, на квартира, разбира се. По-близко съм до родителите ми. Първата ми квартира беше много по-далече, подходящо за дете бунтар, което не им беше казало, че се изнася. Сега, 4 години по-късно, осъзнах, че имам нужда от тях. И те ми помагат, дори за най-елементарни неща. Например да гледат заека. Но това човек го разбира с годините. Първо си казваш – аз съм голям, пораснал съм, мога да се оправям сам. Не, не можеш, и особено когато нямаш и семейство, нямаш на кого да се опреш, е много хубаво родителите ти да са наблизо.

Да, а как е заекът?

Той е на 3. И е зайка. Първоначално имаше мъжко име. Година след това една приятелка дойде, погледна го и каза – о, ама това е женски заек. И се наложи да префасонираме името. От Наско на Нанси. Аз не мога без животни. Кучетата са при майка ми и баща ми заедно с котарака, защото няма как. Особено при моята програма. Щастливи са там.

СЛАБОСТИ И ГАДОСТИ

Изглежда, навсякъде ходиш с кола.

Много ми се иска да имам време да не карам кола. Да ходя повече пеша или да използвам колелото си, което е при майка ми и баща ми, но не ми се получава. Много обичам да пътувам и да шофирам. Дори в задръстванията и тежкия трафик в София – на мен не ми пречи.

Какъв шофьор си?

Когато има пътници с мен, се опитвам да шофирам спокойно и да не създавам стрес. Но когато съм сама и бързам, по-добре да не сте около мен.

Ужас.

Да, за съжаление това се случва много по-често. Гледам да не съм груба, въпреки че всичките ми приятели казват – ти си коренно различен човек в колата, караш с едно самочувствие... Но няма как да оцелея в джунглата, защото шофирането в София е това. Много съм уверена, като шофирам, не прекалено, разбира се, защото няма перфектни шофьори.

Имала ли си рискови ситуации?

Разбира се, но слава богу, не съм имала тежки инциденти. Глоби – глоби всеки е имал. Даже една не ми идва и се чудя дали... Дано са ме изпуснали по трасето.

А сега реагират ли ти хората, докато караш?

Да, махат ми през прозорците, усмихват ми се, догонват ме. Разказах една случка онзи ден, която след това се изопачи. Дете се показа през прозореца и почна да ми маха, аз първо се усмихнах, после се притесних за него... По сайтовете написаха, че едва ли не за малко да го прегазя. (Докато снимаме Поли за корицата, фризьорът носи жълт вестник с огромно заглавие на първа страница, според което тя е любовница на известен тв водещ. Поли се засмива – ще му пиша във фейсбук, да се позабавлява.)

Кажи за някой друг недостатък, освен нахаканото шофиране.

Гледам да съм точна, въпреки че ако ме чуят приятелите ми, много ще се смеят, защото имам лошата черта да закъснявам. Но съм я наследила от родителите ми, особено от майка ми. Опитвам се да се лекувам, защото според мен това си е направо диагноза. Основният ми проблем е, че много се разпилявам. И винаги някой страда по веригата. В повечето случаи съм самата аз, защото се притеснявам, че не съм успяла да свърша абсолютно всичко. С моята разсеяност непрекъснато губя и забравям неща... Казват, че хората на изкуството сме такива.

Какво забравяш?

На първата репетиция в Стокхолм си бях забравила част от костюма. Слава богу, близки мои приятели бяха в екипа и тичаха до хотела. Той беше точно до Арената, според мен го бяха избрали нарочно да е така. Защото аз я обувки съм забравила, я нещо не съм изключила.

ИНАТ И ЛЮБОВ

Първото ти самостоятелно участие на Евровизия беше с песента „На инат“, сега – с „Дай ми любовта“. Тогава не се класира за финала, сега си четвърта. Излиза, че това, което не става на инат, става с любов.

Има нещо такова. „На инат“ пак беше писана с много любов, но с малко по-различна енергия.

Като по-малка, по-неопитна, се хвърляш с главата напред, по-импулсивна си...

Сега съм осъзнала, че хубавите неща се постигат с любов. И май само с любов.

Може би е трудно да бъде направен балансът, особено при човек, който се е посветил изцяло на професията си (гласът й леко пада). Трудно бих могла да отделя специално време само за личния си живот, не е невъзможно, но до момента не се е случвало. Може би защото страшно много обичам работата си. За момента не бих могла да я жертвам за нещо друго. Не че биха се наложили чак такива саможертви. Никой няма да дойде да ми забрани, предполагам, а и аз няма да му позволя. Но когато имаш човек до себе си, трябва да му отделяш време, внимание. Може би не се е случило, не съм срещнала човека, с когото бих споделила всичко това.

Беше казала, че и доста бързо ти омръзват нещата.

Да, така е, бързо ми омръзват. Започнах да разпознавам малко повече хората. По-бързо се ориентирам кой с какви намерения е тръгнал към мен. Не се оплаквам, но става почти невъзможно в пределите на страната... Хората вече почти не виждат в мен жената, момичето Поли Генова, а виждат името. Когато човек „търпи“ успехи, има страшно голям наплив от хора, които изведнъж изчезват, когато има амплитуда. Ти виждаш кои хора остават до теб, въпреки всичко. Не случайно е казано – и в болка, и в радост. А и аз, понеже съм лоялен човек, много разчитам на приятелството, на приятелите, които са от години. С които сме израснали.