А преди финала на Евровизия сънуваше ли?

Тогава почти не спях. От вълнение много трудно заспиваш. Някакви мисли ти минават през главата какво трябва да направиш, какво не трябва да забравяш.

Имала ли си пророчески сънища?

Имала съм и такива. Най-смешният е от предишното ми участие на Евровизия в Дюселдорф. От екипа дадоха сценичните костюми да се почистят, но не в специалното химическо чистене, което беше в залата на конкурса, а самосиндикално ги занесли в хотела. И аз сънувам, че от бели са станали сиви. На сутринта като поглеждаме в гардеробите – костюмите сиви. Слава богу, моята рокля не я бях дала, в последния момент нещо ме спря.

С толкова много ангажименти будиш ли се през нощта да правиш списъци?

Понякога записвам нощем, да. Само в телефона обаче, иначе листовете ги губя. Записвам си най-вече текстове на песни. Обичам да пиша поезия от време на време. Нямам претенции, че съм невероятен поет, но имам нужда да изразя себе си. Помага ми като терапия, при тежки емоционални състояния. Разтоварва ме.

ТАЙНИ И ТАНЦИ

Поли, кажи къде беше копчето, с което се светваше костюмът ти на Евровизия?

Ето това е тайната, която няма да издадем. Разбрали сме се с дизайнерката Антония Попова да казваме, че костюмът свети от моята собствена вътрешна светлина.

Миналата година имах удоволствието да работя по главната роля в мюзикъла „Грозното пате“. Бях много впечатлена от Антония Попова, костюмограф на спектакъла, от идеите й, от разчупеното й мислене, от дързостта й, от качествената й работа. Видя ме добре като стил, като линия още тогава. Тя е сценограф по специалност, работи и в киното, и в операта. За мен беше важно човекът, на когото ще се доверя, да има представа от сцена и от рисковете й – късане, чупене, от това, че на артиста трябва да му е удобно. Тя ми показа проекти, с които се беше занимавала наскоро – светлинен фестивал пред Народния театър. Беше чула вече песента и сънувала, че светя. Бях много впечатлена, защото с екипа й вече бяха реализирали такива костюми, не беше просто теоретичен разговор. Ние, разбира се, направихме нещо различно, но тя вече имаше опит със самата технология. Антония работи до последния момент. Костюмът беше готов 2 дена преди да заминем и на практика се учих да танцувам с него в една малка зала в самата Арена в Стокхолм, която наемахме.

Костюмът придоби международна популярност, един ден можеш да му вземеш добри пари на търг.

Ха-ха, може, да. Имахме запитване от техническия директор на Евровизия – с мейл, в който любезно помоли да му бъдат разкрити спецификациите на костюма. Направило им е впечатление, че много силно свети. Трудно е да осветиш материал толкова силно, че да не се губи въпреки светлините на сцената. Това до момента не е правено и затова всички бяха много впечатлени. Благодарение на българските специалисти направихме сериозна иновация.

Костюмът ли беше за танца или обратното, защото са много вързани?

Почти едновременно са създавани. Исках да има добра спойка между екипите, никой да не работи самосиндикално. Вижте – моят костюм е най-хубав, или пък – нашият танц е най-велик. Всичко да бъде части от пъзел, който да предава емоция.