Кой измисли пилешкия танц?
Виновник е Амбра Сучи, една прекрасна дама, наполовина финландка, наполовина италианка, живее в Швеция. Тя е хореограф и на Лорийн, която спечели Евровизия през 2012 г. Много се интересуваше от емоционалното ми състояние на сцената, знаеше под какво напрежение ще съм поставена и колко неща там те разсейват. Даде ми примери как Лорийн преди да излезе на сцена се усамотява, седи на тъмно самичка. За такава сцена трябва да успокоиш себе си на първо място, да намериш баланса. И аз започнах да го правя. Малко преди излизане се изолирах от всички, слагах си слушалките и молех да ми ги изключат, да „чувам“ само тишина. Всичко това ми помогна, както и подкрепата на целия лейбъл „Бон-Бон Мюзик“, с които сме буквално като семейство – Рози, LaTiDa, а също Бобо и Сезар, всички, които бяха зад мен на сцената.
НАГРАДИ И АФТЪРПАРТИ
Според гласуването на публиката българската песен е била на първо място, така ли?
Борбата във вота на зрителите е била между България и Австралия почти до последния момент. Както се смеем – това е наградата на публиката. Всичко, за което сме мечтали.
А ти самонагради ли се с нещо за успеха?
Самото представяне беше награда за мен. Това, което успях да изживея на финала. Пълно щастие, на 100%. Да се насладя на момента осъзнато. Всички страхове, напрежение да изчезнат. Да остане само хубавата емоция.
Какво се случи след шоуто?
Прибрахме се до хотела, аз исках да се видя със семейството си, които бяха в залата, но ги бях видяла само предния ден. Чакаха ни много хора, радваха ни се, всички делегации ни поздравяваха. Посрещнаха ни като победители. В първия момент си помислих, че е заради това, че сме приятели с някои от делегациите. Но вниманието наистина беше по-различно. С едно уважение, признание. После отидохме и на официалното афтърпарти, в мястото за събития, което беше построено в центъра на Стокхолм – „Юроклъб“. Голяма зала, специално построена. И като влязохме там – същото посрещане. Тогава разбрах, че не е защото някой ни е приятел. А защото са респектирани и впечатлени от представянето ни, особено на финала, и от позицията, която спечелихме. Хората оценяваха много високо постижението ни.
Какво друго се случи на афтърпартито?
На влизане някой ме беше видял може би и пуснаха песента. Реших, че ще отида до сцената. И хората полудяха. Много казаха – това е песента победител. Носеха ми телефони, за да докажат, че са гласували за нас. Всички се втурнаха да танцуват. Една от стилистките в „Капките“ ей сега ми каза, че неин приятел се върнал от Израел и там по дискотеките парчето било номер 1.
Разбрах, че песента е в класациите на Литва, Норвегия и Швеция.
Да, и в iTunes за България бе на първо място по сваляния.
През нощта се върна от Стокхолм, а на другата вечер имаше участие в „Като две капки вода“ и стана първа. Какво ти дадоха „Капките“?
Там влизаш в много филми. Сменяш образи. Едновременно с подготовката за Евровизия аз трябваше да „бъда“ и всякакви големи артисти, световни. Имах такива случаи, кацам от Лондон, и трябва веднага да се превърна в еди-кой-си. В един момент толкова се бях объркала коя съм аз и какво трябва да правя... Чисто актьорски е много полезно за един артист, който е на сцената, да може да пресъздава различни маниери и да се види с други очи.
ТАТУИРОВКИ И КЛИПОВЕ
В клипа за Евровизия си правиш татуировка на ръката. Каква е?
Глухарче. Това беше символът на детската Евровизия в София, а постфактум се видя, че беше включено като визия и за шоуто в Стокхолм. Рисунката е в цветовете на националния флаг, само бялото не се вижда много на ръката ми, защото кожата ми е светла.
Това коя поред татуировка е?
Втората, първата е на другата ръка, с бонбони – посветена е на „Бон-Бон“. И двете ми ги направи Петя Евлогиева, много е добра, рисува без контур.
Кой реши какво да има в рекламния клип на песента ти?
В София дойде режисьорка от Евровизия, искаха да покажат страната през призмата на артиста. И аз предложих да направим татуировка и да снимаме в Копривщица, оттам е родът на майка ми, даже чичо ми сега е кмет. Снимахме близо до моста, където е гръмнала първата пушка на Априлското въстание, екипът от Стокхолм предварително беше огледал възможните локации в града и беше избрал тази. Другите кадри са от панорамна тераса до хижа „Алеко“, където сме с момичетата от LaTiDa и едно детенце, с което снимахме кампания на УНИЦЕФ за деца със специфични нужди. Разбира се, малките „бонбони“ също се включиха, с тях сме заедно на кадрите пред НДК.
