Мислехме, че колата ни е на възможно най-сигурно място в подземния паркинг на комплекса.  Смятахме инвестицията за покупка на паркомясто в него за възможно най-разумната идея. Изведнъж паркингът пламна една нощ. Запалили една много скъпа кола, която дори не се знае дали е имала право да бъде там. В смисъл дали собственикът й е бил собственик или наемател на мястото, където е била оставена.
Заговори се, че сам той я е запалил, заради застраховката. Ама защо в паркинга, бе аланкоолу? Не може ли да си я изкара някъде из полето, пък да си я пали колкото иска? Тогава обаче как ще убеди застрахователя, че са му я похитили злосторници, въпреки всички мерки за сигурност, които е предприел да опази имуществото си?

В подземния паркинг на теория могат да влизат само лица, притежаващи или дистанционно за ролетната врата, или ключ за малката врата до нея. Другият достъп е през входовете на двата блока, под които е паркозоната. А на входовете има или жива охрана, или код за достъп. Теорията обаче е едно, практиката – съвсем друго.
В гаража ни по едно време започнаха да се появяват за кратко от скъпи по-скъпи автомобили. Редуваха се джипове и спортни коли, лимузини S класа. Оказа се, че един от наемателите във входа ни търгува с тях или има заложна къща, нещо такова. И по този случай използва не едно място, а където има свободно. Именно една от тези негови оборотни коли изгоря. И то така изгоря, че заедно се нея пострадаха още няколко, а гаражът освен и несигурен, стана неизползваем – разграден двор, тъмен, застлан със стъкла от изгърмелите осветителни тела, с отломки от какво ли не, залят с отпадъчни води.

Сега фирмата, на която плащаме да го поддържа, събира оферти за възстановяването му. Само подмяната на напълно съсипаната електроинсталация ще струва 6 хиляди лева. За стопените от високата температура тръби на мръсния канал още не знаем. Нито за подмяната на разбитата врата. Нито за осветлението, нито за боядисването на осаждените тавани и стени...

Аз обаче искам да знам защо никъде не се появи съобщение за умишления палеж. Защо дори и да гръмне газовият котлон в някое жилище, медиите се надпреварват да го отразяват като новина, а това, че цял жилищен комплекс беше вдигнат посред нощ от подземен пожар, причинил толкова много бели, беше отминато с мълчание. Всъщност дали случилото се е регистрирано като инцидент или като престъпление в полицейската хроника не знам.

Искам да знам обаче докъде стигна разследването, тръгнало от записа на охранителните камери, (кой знае как оцелели в пожара), на който се виждало как двама маскирани разбиват с крик вратата. Искам да знам дали ако се установи все пак виновникът за малкия ад, той ще си плати и щетите, които деянието му нанесе на всички помещение върху паркозоната, в които хората се опитват да правят малък бизнес. Или както няколко пъти досега в живота ми, в който съм нападана и пребивана, ограбвана, обирана вкъщи и прецаквана, неизвестният извършител ще си остане неизвестен завинаги. МВР ще продължи да отчита високи нива на битовата престъпност, а ние – все по-голяма несигурност за живота и имуществото си в тази държава.