На опашката за храна за офиса мъж пита хубаво ли е крем карамелчето. Поглеждам го, няма вид да посещава трета група в детска градина „Жълто валдорфско патенце“. Тогава защо не говори нормално?

На пазара 100-килограмов човек иска от продавача „кило доматки и 3-4 краставички“. В ресторанта клиентите молят за зехтинче. Продавачка предлага две сутиенчета на цената на едно. В „Черешката на тортата“ виповете направиха всичко на салатка. В Университета, докато учех филология, запомних, че за разлика от българския, в чешкия например умалителните имена се използват много често. Значи това „папоушку“ (папагалче като обръщение към гаджето), „драхоушку“ (миличък/миличка) истинският чех за нищо ги няма. Последните години и при нас нещата взеха да се смаляват неудържимо.

Вътрешно обвинявах за умалително-умилителното вирусченце апологета на „черното пиперче и солчицата“ Ути. Но една лястовица, дори когато е по-корпулентна, пролет не прави. Едва ли толкова много зрели индивиди ще говорят като току-що надраснали памперсите, ако не им идва отвътре. Една приятелка предположи, че хората използват умалителни като начин да смалят големия страшен свят, в който се чувстват изгубени, измамени и с нови цени на билетчето за трамвая. Това е начинът да го смачкат на топчИЦА, за да го преглътнат – със зехтинче или без.

А може причината да е, че искаме да омаловажим количеството храна, която изяждаме. Нали отвсякъде ни обстрелват с диети и мадалбали и как сега да погълнеш цяла пържола с половин хляб. А на пържолката с хлебче калориите звучат колкото на картофче с морковче. (Досега не съм чула някой да е произвел умалително от типичните за българската трапеза киноа и тофу, но може би те са прекалено диетични за целта.) Лошата новина е, че с умалителни килограми не се смъкват, иначе половин народ щеше да е анорексик... Затова поръчайте гордо пържолата и крем карамела, пък каквото селфи покаже...