Наскоро получих прессъобщение, в което се споменаваше „невероятният български автор Р. Гизг.....ев“. Да ме прости Господ, за първи път чувах за него и много се засрамих. Веднага го потърсих в мястото с най-голямо струпване на невероятни хора – фейсбук. И едни сентенции там, които всяка девойка би вписала в милото си дневниче. Но последната с дневниче, за която си спомням, беше Бриджит Джоунс, а тя вече върви към предпенсионна възраст. Обаче фейсбук е и за това - освен за снимки на котенца и кученца.

Пак наскоро слушах телевизия, където водещият говореше за великите музиканти от „Акага“. Сега, „Акага“ са много добри музиканти, но да ги наречеш велики...

Признавам, че и аз понякога бъркам мащабите, в повечето случаи уви, умишлено, и посипвам хора с повече емоции и епитети, отколкото заслужават. Но това е някакъв тип необходимо професионално лицемерие. Специално думата „велик“ извън разговорите с приятели обаче си я пазя за много малко хора. Велики са ми Толстой, Чайковски, Дарвин, Тесла, Мария Кюри, Пастьор, „Бийтълс“ и авторът на „Приключенията на Пинокио“ Карло Колоди. Нашият войник също.

Наскоро говорих с Краси Зуркова, българката, която написа романа „Самодива“ и постигна с него голям успех на американския пазар. Тя разказваше колко внимава с употребата на силни думи в писането си. „Колкото по-дълга е една дума, толкова повече се запомня подсъзнателно от читателя. „Стол“, „маса“ са елементарни думи. Колкото по-дълга е думата, толкова по-рядко си позволявам да я използвам. Най-дългите думи мога да ги използвам само веднъж в книгата. Например „великолепно“, за разлика от „хубаво“ и „красиво“. „Халюцинация“ е дума, която оставя ехо в съзнанието. Ако съм стигнала до страница 250 и тази дума ми е абсолютно необходима, но вече съм я използвала другаде, на старото място я замествам с друга дума. Чела съм, че в Америка по времето на Фицджералд редакторите са били толкова добри, че от един прочит запомняли ехото на отделните думи и можели да ти кажат – тук тази не трябва да се използва.“

Думата „велик“ има силно ехо и изпусната не на място тормози като песента на Хлебаря, когато е напит в два след полунощ пред блока. Ако не знаете как звучи това, наминете след 12 към Зона Б 18. И ако имате кураж – кажете на Хлебаря да спре. Иначе той е готин тип. Но велик и той, и аз не сме.