Тя има лице на древна магьосница с изящните си скули, прозрачните зелени очи и яркочервената коса. Тя има гардероб на модна икона и неповторим стил. На 74 години Валери спира погледите на модните блогъри с изумителната си свобода на миксиране на дрехи, принадлежащи на различни епохи, възрасти, култури, и винаги успява да излъчва това, което французите наричат алюр – неуловим и невъзможен за дефиниране стил, който прелъстява. Тя е актриса, филантроп, интериорен дизайнер, артист, който в началото на своите 70 години открива дарбата си да прави сюрреалистични скулптури в стила на Салвадор Дали с материали и артефакти, които намира в eBay, в канавките, на тавани, в антиквариати, в магазини за компютри... Критиците трудно определят маниера й и тези причудливи, отвъд фантазията и догмите скулптури, които Валери нарича assemblages (сбирки, монтажи – от англ.). Тя предизвиква въображението и любопитството на публиката, тя вдъхновява, тя е самата свобода. Тя има своята невероятна история, която Джаки Колинс би описала в бестселър.

През 1956 Валери бяга от родната си комунистическа Унгария, разтърсена от студентски демонстрации и бунтове. Ясно си спомня как носи на гърба си малкия си брат цели 15 километра, докато родителите й мъкнат багажа на семейството, и с последни сили пресичат границата с Австрия. Спомня си безкрайните месеци в бежански лагер преди да успеят да заминат за Канада. Валери не успява да завърши колеж, но се самообразова упорито и се опитва да стигне до Калифорния и филмовата индустрия. Успява през 1962 г. – нейната младост, красота и добри маниери (а вероятно и еврейският й произход) й осигуряват роля във филм. Омъжва се за богат потомствен аристократ и ражда две деца. Отказва се от кариерата на актриса, за да гледа децата си, и се впуска в интериорен дизайн. От нейните проекти се интересува дори библията на интериорния дизайн Architectural Design. Животът й тече като приказка до момента, през 1995 г., в който диагностицират 18-годишния й син с нелечим мозъчен тумор. Той умира след година, малко след това Валери загубва майка си, а месеци по-късно съпругът й се самоубива. Валери успява да изплува от този ад, подреждайки живота си по нов начин. Пет години по-късно тя основава своята фондация Андре Собел: реката на живота (andreriveroflife.org). Използва връзките си с богати меценати, продуценти и бизнесмени, за да събира средства за хора, които се грижат за болни деца с финансово безпомощни родители или деца без родители. „Представете си какво преживява дете, което е смъртно болно, настанено в болница и няма близки, представете си неговата болка, страхове и отчаяние – казва Валери. – И отворете сърцата си.“ Тя е осигурила досега финансова и материална помощ за 7000 деца. Фондацията работи с 12 национални педиатрични болници в 7 щата, осигурява средства за спешна помощ на малките пациенти, за лекарства, за асистенти и гледачи.

Тази безстрашна и толкова вдъхновяваща жена пътува непрекъснато, изнася лекции и участва в благотворителни проекти, членува в различни женски организации, носи своя кръст с достойнство и невъзможна грация. Нейната красота извира отвътре, от необикновеното й сърце, от силния й дух.

Днес Валери живее в Айдълуайлд, малко градче в планините на Калифорния, и посвещава деня си на своята фондация и на своето фантастично изкуство.