Мъжът, който промени жената, която промени света
Историята на Коко Шанел и Бой Кейпъл
Милена Попова 27 May 2016
Портрет на Шанел от Роже Виоле, 1937 г.
Кейпъл е англичанин, две години по-голям от Шанел. Учил в йезуитски колеж, стажува в бизнеса при баща си, пътувайки до Америка, Северна Африка, Персия… Той не е имал нужда като Габриел да се бори за нещо, а бизнеса е превърнал в спорт, който му носи пари. Членуването в Парижкия клуб по поло му осигурява компанията на интересни мъже и жени. Описват го като плейбой, разбивач на женски сърца. А той е имал академични награди от колежа и е бил последовател на теософите. Влюбена до уши в него, Габриел не спира да мисли за своята свобода. За да се справи с жестоката конкуренция на модния пазар, тя впряга цялата си решителност, въображение, енергия и… връзки в средите на Кейпъл. Успехът идва при нея трудно и бавно, с много работа, а не изведнъж, както се смята. Тя никога няма да забрави една разходка в Тюйлери с Бой, когато гордо му казва, че вече печели пари от малкия си бизнес. „Това не са твоите пари, а на банката“, отвръща й Кейпъл. „Ако не печеля, защо банката ми отпуска?“, пита шокираната Коко. „Защото аз съм дал парична гаранция“, отговаря той. Отчаяна, тя се връща в апартамента им, избухвайки в сълзи. Илюзията за нейната независимост е разбита. „Не можех да повярвам на ушите си. Започнах да мразя този добре възпитан мъж, който е плащал за мен, и хвърлих чантата си в лицето му“, разказва в мемоарите си Шанел. На другия ден в ранни зори тя е в малкия си магазин на улица „Камбон“ и заявява на главната си шивачка Анжел: „От сега нататък няма да съм тук за забавление, а за да натрупам пари.“
Шанел продължава да разширява бизнеса си и своя кръг от приятели. Сред него са вече художници и композитори като Реноар, Брак, Матис, Пикасо, Равел, Дебюси, руският балетен импресарио Дягилев, за чиито постановки тя шие костюми. „Вог“ пише ласкави рецензии за майсторството й, дамите от светския елит са й клиенти. Шанел спазва едно правило: никога не се появява, когато те са в бутика й, и внимава да не се засекат жената и метресата на един и същи мъж. Нейните модели се отличават с простота и изчистеност, със свобода на движението: семпли ризи с отворени яки, свободни сака с колан и дълги поли за разходки из природата. Новаторски са всичките й творения – от шапките до банските костюми. Тя използва за първи път евтини материи като жарсето, от което са правели мъжкото бельо, за да конструира дамски рокли по тялото. Жените в нейните дрехи вече не са паметници на отминали епохи, а личности, устремени към новото. Всъщност женската еманципация е започнала със свалянето на корсета и неудобните дрехи – нещо, което Шанел прави със замах.
Емблематична е историята на нейната жилетка. В един студен ден в курорта Довил Шанел взема пуловер на Бой Кейпъл, но за да улесни обличането му, го разрязва по средата и обточва със сатен. Кейпъл прави всичко възможно да й помага – гордо носи дрехи, направени от нея, води приятелите си в бутика й, наема за нея магазин на пъпа на Довил. Но най-добрата реклама на дрехите е самата тя: семпла и екстравагантна едновременно, приковаваща вниманието навсякъде, смела и чаровна. Изключителна.
Започва Първата световна война и Кейпъл се включва в нея като разузнавач – опасна работа, която многократно го доближава на косъм от смъртта. Посъветвана от него, Шанел бяга в Довил и пак по негов съвет оставя бутика си отворен, въпреки че почти всички магазини затварят. След година военни действия, огромен брой жертви и разруха Кейпъл успява да се измъкне само за кратка ваканция с любимата си Габриел. Замъква я южно от Биариц, в малко селце на морето. Няколко снимки на плажа показват, че те са щастливи заедно. Тя е с нещо като къса тъмна рокля, всъщност модерен бански костюм. Освен любов, правят и планове. Обсъждат следващия й бутик в Биариц, с лице към казиното, за което настоява Бой, за да събира богатите парижани, дошли на почивка. Шанел вече е натрупала състояние от 200 000 златни франка, равняващи се днес на около 700 000 евро.