Мъжът, който промени жената, която промени света

Историята на Коко Шанел и Бой Кейпъл

Милена Попова 27 May 2016

Портрет на Шанел от Роже Виоле, 1937 г.

Снимка: getty images, chanel press office

 

Тя продължава да работи неуморно, усъвършенствайки архитектурата на дрехата, без предварителна кройка, само с ножици в ръка. Американското списание „Харпърс базар“ пише: „Жена, която няма нито една дреха Шанел в гардероба си, е обречена да изпадне от класацията на сезона.“ Изключително важно е, че Шанел променя своята маркетингова стратегия: тя се стреми да скрие колко усилено работи, за да изглежда „равна“ със своите клиенти, на които това не им се налага. Все по-органично и външно без усилия тя става част от обществото на богоизбраните.

Междувременно Кейпъл също продължава да увеличава влиянието и богатството си – неговите кораби доставят на Франция въглища по време на войната и той става един от най-богатите мъже в Европа. С изключителна ловкост и гениална предприемчивост, както години по-късно прави Онасис по време на Втората световна война, със своята флотилия доставя петрол на засегнатите страни. По време на войната Бой Кейпъл непрекъснато пътува и Париж шушука, че най-желаният ерген прекарва известно време в обятията на млади и красиви жени, когато е далеч от Габриел. Силната интуиция на Шанел й подсказва, че само една интелигентна и независима жена може да задържи интереса му – такава, каквато тя се стреми да бъде. Да живееш с такава жена обаче е предизвикателство. „Помни, че си жена“, казвал често Кейпъл на Габриел. След много години тя споделя пред приятели: „Често го забравях.“ Насърчавайки я да бъде предприемчива и самостоятелна, Кейпъл не е подозирал докъде може да стигне Коко. „Мислех, че й осигурявам занимание. А й дадох свободата“, казва с известна горчивина Кейпъл. А какво може да отблъсне един мъж повече от демонстрацията на женска сила? В правилата на играта между половете винаги ще стои една забрана, която жените не бива да нарушават. Те не бива да бъдат по-силни от мъжете в чисто мъжките игри, за каквито се смятат бизнес начинанията.

Младата Шанел, 1910 г.
Точно в периода, когато Коко се изплъзва от контрола на Бой, той среща Даяна Уиндам, стройната синеока дъщеря на английски аристократ. Невинност и неусложнена женственост лъхат от нея и вероятно уморен от силата и страстта на Коко, Кейпъл се увлича по нея. Наскоро открити писма от него до Даяна разкриват искреност и нежни чувства у Кейпъл, желание да закриля младата жена. На 35 Кейпъл се влюбва, не така страстно както в Габриел, но нежно и спокойно. Двамата с Даяна се разделят няколко пъти, той й пише, че не може да се ожени за нея (явно тя е настоявала), и се връща при Габриел. „Плъзгал съм се по всякакви проклети склонове и могили. Мразя отъпкания път и тълпата. Познавам само своя свят, от другия ми се гади…“, пише Кейпъл до Даяна. Наранена, Коко казва на приятелите си: „Забавлявам се толкова много, че забравих за любовта“. Кейпъл междувременно влиза в политиката – става високопоставен офицер, помощник политически секретар на главнокомандващия английската армия. А Шанел продава шикозни пижами от сурова коприна на дамите, които искат да имат нещо удобно подръка, когато над Париж завалят бомби и трябва да се втурнат към скривалището.

През пролетта на 1918 г. Бой съобщава на Габриел, че ще се жени. Тя не реагира гневно, но е парализирана от шока. Обвинява себе си – дали нейната различност, точно онова, което той е харесвал в нея, не се е оказала прекалено голям залък за мъжката му гордост? Припомня си думите му: „Ти си горда, ти ще страдаш“. И тя страда ужасно. Когато научава, че Артър и Даяна се връщат от сватбено пътешествие в Париж, Шанел панически бяга от града и се скрива в малко градче в Алпите, за да възстанови силите си, които за първи път я напускат. По свой начин и Кейпъл страда. Ражда му се дете, но малко след това той оставя жена си и детето и прекарва Великден в лятната къща на Шанел. Не спира да се отбива в бутика й в Париж и дори купува дрехи на жена си именно оттам. Разбрала, че мъжът й не може да се откаже от Шанел, Даяна все по-често пътува в Англия и оставя Бой сам. Отношенията им стават все по-трудни, на практика те не живеят вече заедно.

Два дни преди Коледа през 1919 г. Бой Кейпъл, шофирайки колата си в Южна Франция, за да прекара празника със сестра си, а не с жена си и детето си, катастрофира и умира на място, едва на 37. Със сигурност е прекарал предния ден вечерта с Габриел, която също е извън Париж. Когато й съобщават, тя не се разплаква, само застива неподвижно. След това се качва към спалнята си и се връща с пътна чанта. Иска да види тялото му преди да е погребан. Уви, не успява, защото когато пристига след един ден в Кан, ковчегът е затворен.

Години по-късно със своя любовник княз Дмитрий Павлович тя ще направи екскурзия в Южна Франция, нелогична и объркана като маршрут, само за да спре на мястото, където е катастрофирал Бой Кейпъл. На поклонението в църквата присъства огромна тълпа хора. Липсват само Даяна и Габриел. Шанел се скрива в лятната си къща и боядисва спалнята си изцяло в черно. И въпреки че скоро моли прислугата да й направи друга стая, тя никога няма да прежали Бой. Надарена с изключително жизнелюбие и оптимизъм, ще продължи да работи все по-енергично, ще има многобройни любовници до дълбока старост, но никой от тях няма да замести в сърцето й Кейпъл. Малко известен факт е, че тя купува къща в Гарш, близо до вилата, която е наемала всяко лято. Боядисва дървените й капаци в черно и се отдава на мъката си, заобиколена само от слугите и двата териера, подарени от Кейпъл. Невероятното в случая е, че тази къща е принадлежала на Артър и Даяна. И Шанел го е знаела. Как да се слее с духа на любимия, освен да купи къщата, в която е останала частица от духа му? Три месеца след смъртта му Даяна ражда второто си дете. А Шанел се опитва да изплува от блатото на мъката, защото салонът й и модната й къща са най-горещото място в Париж и имат нужда от нея. Във всяка нейна стъпка обаче прозира духът на една неугаснала любов. Мнозина мислят, че двете преплетени С идват от Сосо и Chanel. Но е възможно да са и Chanel и Capel, тъй като тя е мразела да я наричат Коко. А нима необичайното за парфюм шише на емблематичния Chanel №5 не напомня плоското шише за уиски на капитан Кейпъл? Книгите и бронзовата статуя на Буда, подарък от него, пътуват с нея навсякъде, неговото увлечение по нумерологията и източните религии става и нейно. Шанел никога не пожелава да се омъжи, макар че Уестминстърският хецог и бившият й любовник Етиен Балзан са искали ръката й.

Сякаш със смъртта на Кейпъл тя губи част от самата себе си.

р.s. По книгата "CHANEL. Животът й отблизо", автор Лиза Чани, издателство A&T Publishing
Представяте ли си да си купите костюм на Шанел с накриво зашити копчета, издърпани нишки на плата или непрецизна кройка? Ще се почувствате леко обидени – така се чувства всеки, който чете изключително стойностна книга, пълна с граматически и стилистични грешки.

 

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР