Oтличничките карат Aston Martin
В дома на Камелия Рускова - на чаша просеко си говорим за естетиката и интериора, за жените и смелостта да осъществяват мечтите си
Елка Влаховска 19 April 2016
В юнска привечер миналата година мощно ръмжене на „Астън Мартин DBS“, моделът от филма „Казино Роял“, прекъсва разговорите за дизайн и архитектура на светско събитие в шоурума на Гамма дизайн. Очаквам от този великолепен автомобил да слезе мъж, който прилича на Даниел Крейг. Но с категоричен замах вратата отваря крехка на вид дама с коса с цвят на залез и убийствен десетсантиметров ток. Кое е това момиче!?
На чаша просеко в елегантно обзаведения й дом разговаряме с Камелия Рускова, управляващ съдружник в адвокатска кантора „Рускова и партньори“, за естетиката и интериора, за жените и смелостта да осъществяват мечтите си, за радостта от живота и високите скорости.
Баща ми, летец, работеше в чужбина, а по онова време който имаше долари, можеше да кара западна кола. Почина, когато бях на 14 години, но от него наследих страстта към качествените автомобили и към дизайна. Той беше зодия Лъв, рисуваше много добре, притежаваше изключителен стил и беше много модерен. В Ловеч, където живеехме, правеше впечатление с коженото си яке, колана на Джеймс Бонд с катарама 007 и с очилата си Ray-Ban. От дете ми втълпяваше, че не трябва да съм дебела, защото дебелите остаряват бързо, и че трябва да изглеждам поддържана независимо колко пари имам в джоба.
Баба ми, неговата майка, по онова време беше вече много възрастна и не излизаше от вкъщи, но всеки ден обличаше различна рокля, слагаше червило и пудра. От нея имам маниера на сервиране и на хранене – винаги на покривка, с подложни чинии и със салфетки от плат. Естетиката не е самоцел и безсмислица, тя украсява и обогатява живота ти.“
Смело и със страст Камелия подхожда към обзавеждането на дома си, преплитайки модерни стилове с класическа визия. Всяко пространство оживява по свой начин и говори на своя език заради картините и дизайнерските предмети, които му дават душа. В трапезарията е огромното платно на Кирил Десподов, един от предпочитаните от Камелия художници, при когото „често сблъскваме интереси с проф. Вучков, защото понякога харесваме една и съща картина“. В т.нар. африкански кът са картините, донесени от ЮАР, изобразяващи животни от Голямата петорка. Купува платна и на млади художници, както и антикварни предмети от европейски галерии при честите си служебни пътувания в чужбина. От пътешествията за удоволствие пък са й гоблен от Брюксел със сложна техника на ръчно тъкане, статуетки на Буда, виетнамски картини със старинна техника на лакиране. Чудно е как всяко нещо намира мястото си в интериора, макар че е плод на спонтанна покупка. „У дома обичам да подреждам нещата, грабнали сърцето ми. Не ми трябва втори офис“ – казва Камелия Рускова.
Хм..търся си аз работи из нета и случайно попадам на дамско списание с интересна статия.Защо ми е интересни ,ли? Причината е ,че им бях съсед като малък в Ловеч.Винаги се радвах ,когато Тя заедно със семейството си идваха от София .Редовно си играех с децата и.Чудесни спомени! Харесвах я още тогава.Разбира се не ме познаваше лично-бях просто дете.
Личеше амбицията ,а аз харесвам такива хора.Не е лесно да се издигнеш на определена стабилна позиция .Трябват много жертви и хъс.Стига сте и завиждали...какво била правила,какви банки,фирми...Е,и?Могла е- успяла е.И затова същое нужен интелект и съобразителност.
Само така адв.Камелия Рускова.В живота човек е или хищник,или жертва-вечно мрънкаща страхлива и недоволна. :)Вие сте от първите.Бъдете здрава.