Гледайки сериали като „От местопрестъплението“, човек остава с впечатление, че ДНК проби се вземат основно от престъпници, които Хорейшио Крейн е заловил с помощта на черните си очила. И че това става с едно небрежно потъркване с тампон по вътрешната страна на бузите.

Затова когато получих пратката с тампони от NutriGen, които предлагат ДНК тестове, почти почувствах дългата ръка на закона върху рамото си. Но въпреки прегрешенията, които като всеки възрастен индивид съм извършила в живота си, тестът в случая имаше за цел нещо добро – да ми помогне да разбера по-добре организма си и на тази база в бъдеще да ми бъде изготвен персонален хранителен режим.

В листовката към тампоните се препоръчваше пробата да се вземе сутрин – преди да съм си измила зъбите и преди да съм пила или яла каквото и да било, за да не се замърси с чуждо ДНК. Натъркването трябва да стане за около 30 секунди. След това тампоните от лявата и дясната буза се запечатват в отделни контейнери и заминават към сертифицирана лаборатория в Дания.

После обработените резултати се връщат в България и аз отивам на среща с главния генетичен и медицински консултант към NutriGen д-р Марта Михайлова, която трябва да ми ги разясни. Генетичната информация, която ще получа, е валидна за целия ми живот, така че оценявам факта, че е грижливо оформена като спретната папка и ще мога да я сложа при другите си здравни документи.

Резултатите ми показаха умерен риск от затлъстяване, склонност към натрупване на депа в коремната област, повишено желание за похапване на мазнини и сладкиши. Аз ли не знам за това повишено желание?! Но ако досега го отдавах на слаба воля и наличието на прекалено много шоколадови бонбони вкъщи, сега вече знам – причина са вариациите на гена SLC2A2 и неговото приятелче DRD2, които са отговорни за „силното желание за храна и търсене на стимули“ (цитирам от папката). Да ви призная, почувствах се една идея по-добре. Човек винаги е доволен, когато може да прехвърли отговорността за грешките си върху друг, дори да са собствените му гени. И когато разбере, че украшенията около талията му са част от еволюционната стратегия за оцеляване.

След като с д-р Михайлова изяснихме подмолното влияние на гените върху иначе волевия ми характер, се прехвърлихме към начините за регулация на теглото ми. Както винаги съм подозирала, те са два – разумен хранителен режим и спорт.

С моя среден риск от затлъстяване би трябвало да се откажа от наситените мазнини, като обожаваната от мен препечена пилешка кожа и сирена, и от най-вкусните въглехидрати в лицето на ориз, шоколадови трюфели и топли хлебчета от пекарната. Ориентирането ми към средиземноморската диета е наложително: пълнозърнести продукти, немного сладки плодове, бобови, ядки, риба, включително сьомга заради сакралните омега 3 мастни киселини, ниска консумация на червено месо и умерена на яйца, пилешко, сирене и кисело мляко. Добре че обичам аромата на зехтина и маслините...

Що се отнася до тренировъчния план, препоръчително се оказа да спортувам 15 МЕТ часа седмично. Според д-р Михайлова „това е чудесно“ и дори малко като количество в сравнение с повечето хора. МЕТ е единицата за метаболитен еквивалент и се изчислява по формула, в която „стойността“ на практикувания спорт се умножава по часовете, които му отделяте. Например стречингът, хата йогата и умереното ходене имат 2,5 МЕТ единици, бягането с 8 км/ч и тенисът – 8, скачането на въже и скуошът – 12, които да умножите по отделеното време. Ако аз ходя примерно всеки ден по 1 час, излиза, че така мога да си докарам под една трета от 15-те заветни МЕТ часа.