А как се оказа в Русия, Вики?

Група „Спринт“ ме харесаха от предаването „Хит минус едно“. Пейо Пеев – техният създател и ръководител, беше намерил работа в Москва през 1998 г. За съжаление, тогава почина брат ми, при обстоятелства, които не искам да коментирам. Семейството ми изживяваше голяма драма. Имах нуждата по-скоро да остана сама, докато осъзная, че повече няма да го има. Нашите ме пуснаха с много условия, но аз заминах, защото бях 100% убедена, че трябва да се занимавам с музика. Направихме уникални концерти на много големи клубни сцени. В Русия хората на изкуството са издигнати в култ. Майка ми много тежко преживя, че трябваше да тръгна, и след година и половина в Русия реших да се върна. Тогава за мое щастие срещнах Десо, който дойде като втори китарист на „Спринт“. Той ми каза – Виктория, защо стоиш в тая група? Дай да направим нещо наше! И всъщност като че ли ме спаси. Нямаше да имам смелостта да се отделя сама. Сега като ти го разказвам, настръхвам, защото никога не съм го изговаряла.

Тогава ли станахте гаджета с Десо?

Преди или след мъжа ти бяхме гаджета с Десо? – обръща се Вики към  турмениджърката Яна. И пояснява: Краси е мъжът на Яна. И той, и Десо са ми били гаджета. Двамата са съаранжори на „Моите кафеви очи“, „В двореца съм сама“, „Виж ме пак“, най-големите хитове на нашата група. Първият ни албум беше действително супер успешен. А никой не ни е помогнал. Аз съм от Разград, Десо – от Червен бряг. И за нас беше шок, че хората ни харесват. Помня как вървях по „Витошка“ и от 5-6 магазина се носеше само нашата песен – „Моите кафеви очи“.  Не можех да повярвам. И звъннах на Десо: „Десо, нещо става, да знаеш!“

Не е ли имало момент, в който Краси и Десо да се гледат накриво? Как е възможно да се работи с бивши гаджета?

Вики: Никога не е имало проблем, сериозно ти казвам, нито от моя страна, нито от тяхна. Нито е имало показване на мъжко его. Не знам как се постига. Просто с интелигентност и широко скроена душа.

Яна: Краси казва за връзката си с Вики, че има две неща, за които ще й е благодарен цял живот – първо, че го научила да изразява чувствата си, да споделя, когато има проблем, а не да мълчи и да чака някой да отгатне какво се случва. И другото, че го е накарала да си пусне голямата коса – „кекса“. (Краси дълго време имаше прическа, подобна на Джими Хендрикс.) В най-славните години на D2 това е неговият имидж. Всичко е наред, наистина. С Краси имаме дете. Десо също има жена и детенце.

Вики: Ние сме интелигентни хора, тогава сме били малки. И толкова вярвам на тези момчета, че друг екип не искам да си търся. Не искам да давам енергия на нови хора, които да интегрираме към нашата си фамилия. Защото ние наистина много държим един на друг.

Следва почивка преди концерта. Останалата част от екипа отива на вечеря, Вики и Петър се прибират в хотелската стая. В 23 ч. Galaxy Bowling Club започва да се пълни с хора. В 23,55 ч. групата излиза на сцената. В началото публиката наблюдава спокойно, накрая всички танцуват и пеят с Вики. След бисовете Вики, Десо и Краси се снимат с почитатели. После всички от екипа ядат торта и вдигат наздравици за рожденика Краси, а Вики и Петър тръгват обратно към София. Часът е 2,20 през нощта. Вики е решила, че иска да се прибере. По пътя се спуска мъгла. Има поледица. На места е навалял сняг. Минаваме покрай катастрофирала кола. Шофира Петър, пуснал е някакво радио. Умората на Вики е осезаема. Мълчим. По едно време нарушавам тишината.  

Как си почиваш след концерт, Вики?

В: Спя. Два, три дни, ако трябва.

П: Тя спи по различен начин след концерт – не помръдва по цяла нощ. Иначе, когато спи, обикновено се движи, върти се. Направо ми става жал за нея, толкова енергия явно отдава от себе си на тия концерти, физически, ментално.

В: Преди след концерт продължавахме с афтърпартита. Сега останалите го правят, но аз спрях, като разбрах, че съм бременна. Иначе си бях парти гърл. Живеех близо до НДК. Моите родители ми купиха апартамент, когато бях студентка. Направихме му прекрасен ремонт, който преди 2-3 години за мен остаря и реших да съборя всички стени и да преаранжирам мястото. И си го направих вече моето място, така, както аз искам.

Разговорът замира. Усещам, че Вики спи на предната седалка до Петър. Той намалява радиото и се концентрира в пътя. От време на време поглежда внимателно към Вики, все едно иска да опази съня й. Прибираме се в пет часа.

Два дни по-късно сме в къщата им извън София, хапваме чуден ябълков сладкиш, който Вики е направила, и пием чай от джинджифил.
Знаеш ли какво излиза, когато напишеш името ми в гугъл? – пита ме тя и отговаря сама. – „Виктория Терзийска преспала с 300 мъже.“ Хахаха.

200, Вики. Намалили са ги – поправям я аз.

200? Не, Лили! Представяш ли си? Това ми е имиджът. А аз седя вкъщи и правя сладкиши. Знам коя съм, какво ме интересува другите какво мислят за мен.

И все пак, за теб се коментира, че си била с известни мъже като Емил Кошлуков например.

Да, били сме заедно, но го третирам като минал период в живота ми. Нали знаеш, има хора, които дори да не виждаш, са в живота ти, има други, които ти остават познати, и такива, които забравяш. Емил го чувствам като познат, въпреки че сме били толкова близки.

Много се говори за твоя връзка с Коко Динев.

Никога не е имало такава. Просто една сутрин се събудих и по всички вестници на първа страница пишеше, че съм гадже на този човек, което за мен беше кошмар. Много ми е странно кой и как реши, че съм негово гадже. И изводът е, че той сам си е решил това да бъде написано. След това ни кани на участия в свои клубове. Дори присъства на едно от тях. Написах на един наш диск: „Господин Динев, мисля, че е крайно време да се запознаем след всички публикации за нас по медиите“. И му го пратих. Той дойде с бутилка шампанско. Здрависахме се. Той как се казва? Николай? Коко? Явно си е фантазирал някакви неща за мен. Най-смешното е, че дори моите приятели не вярваха, че не съм с него. Казвам им – добре, хора, толкова ли сте тъпи? Как смятате, че аз ще излизам с този човек? Ние сме от различни светове без никакви допирни точки.

А Ники Кънчев?

Ники Кънчев ми е изключителен приятел. Бях стажантка при него в Дарик радио, следвах радиожурналистика и той ме научи как се пишат новини. И Даниела, жена му, ми е приятелка.

И с Явор Бахаров те свързват.

Той участва в наш клип и всичко приключва там. И с Иван Бърнев съм се целувала. И за него ли ще ме питаш? Истината е, че след снимките отидохме с Явор на кино. Казах му – Яворе, сега като отидем на кино, утре ще пишат, че сме гаджета. И той ми отговори – дреме ти! С нас влезе и Снежана Макавеева, но никой не я свърза с Явор.

Хубаво е, че минаваш с такава лекота през нещата от живота. Някога имала ли си комплекс, че си от Разград?

Отраснах в спокоен град, което ми даде вътрешно спокойствие. С приятелки си ходехме на гости и семействата ни ни изгледаха заедно. Радвам се, че Петър като мен обича обикновения живот. С истинските неща. Ще ни дойдеш на гости. Ние искаме да живеем извън София. И дори искам да си намерим парче земя и да си отглеждаме подправки, зеленчуци, плодове и да си взема 5 кокошки. Ще си ги кръстя с различни имена да ми снасят яйца. Да!