Какво ви направи близки?

П: Аз намирам много неща от себе си във Виктория – тя е упорита, изключително отдадена на работата си. Харесва ми това, което прави, и начинът, по който го прави. Харесва ми, че предизвиква внимание, че е харесвана жена.

В: Много е готин, нали? Петър ме провокира, защото е много интелигентен, наблюдателен, аналитичен, изключително прагматичен човек. Не демонстрира емоции и в това ме допълва, защото аз съм много емоционална. За първи път в живота ми не се чувствам аз локомотива, а вагончето, което теглят в посока, която му харесва. Искам да ме обгрижват, галят, милват... Писна ми все аз да съм напред и да определям темпото. Искам да съм си жена и да съм супер майка. И това наистина ми е за първи път. Абсолютно искрено, с ръка на сърцето си го казвам.

А как приемаш факта, че Петър има предишно семейство?

В: Свиквам с мисълта, че това е неговият предишен живот. Той е взел решение да създаде семейство и е живял с него 17 години. И най-хубавите му дарове са двамата му сина, които, за съжаление, не познавам още. Но предполагам, че ще се запознаем и ще станем добри приятели. В началото не можех да повярвам, че съм със сериозен човек, който смята да инвестира и време, и чувства в отношенията ни. Мислех, че само се забавляваме, но Петър положи много усилия, за да ме убеди, че съм нещо сериозно за него.

Той не издава емоции външно. Харесва ми, че не се взема на сериозно. И аз се опитвам да го извадя от клишето на офис човек и му подарявам кецове, конвърси, разни готини шапки, готини якета, панталон с паднало дъно. Като го видя, изпадна в шок, но го облече няколко пъти. Всички се впечатлиха. Казват – браво! Как ги е избрал, как е възможно?

С Петър не бяхме мислили в тази посока. Просто имахме две чудни пътувания през август – на Капри и в Рим. Според мен детето се случи в Рим. Бях много развълнувана. Той спеше и му сложих теста за бременност на врата. Чкш!  

П: Помислих, че е ходила за кафе и ми слага пакетче сметана. Посегнах, хванах го и...

В: Новината се появи малко след като започнахме да живеем заедно. Петър реши, че ще се премести в София.

Притеснява ли те, че ще трябва да спреш работа, Вики?

Винаги съм казвала, ако спра да пея и да правя музика, то би било заради семейството. Във възраст, в която, дай Боже, имаме и второ дете, бих се отдала само и единствено на семейството си.

Няма ли да ти липсва?
Естествено. На кого не му липсват нещата, с които е постигал успехи?

Притесняваш ли се, че тялото ти ще се промени?

Както виждаш, хапвам всичко, което ми се яде, но по малко. Спортът ми липсва. До нас има стадион и с Петър правим по 10 обиколки, аз ходя, той тича, така около половин час. После правим упражнения. Там, където живеем, извън София, има едни вити стълби като в Капри. И въздухът е чист. Ще ни дойдеш на гости. Ще направя сладкиш и чай.

Прекъсваме разговора. В 19 ч. започва саундчека, на който идват и останалите от групата: солокитаристът Десо (Десислав Данчев), на клавишните – Краси (Тодоров), когото познаваме от D2, барабанистът Васил Вутев, беквокалистките от трио „Латида“. Прибавете към това озвучители, оператори, които правят филм за турнето и клип за последната песен на групата – „Само аз и ти“. През цялото време за организацията се грижи тур мениджърката и пиарка Яна. Вики се разпява, беквокалите коментират звука в слушалките си.

Как попадна на сцена? – питам Вики, докато момчетата разсвирват инструментите си.

Помниш ли Кирил Ампов, бащата на Графа? Той беше в журито на един конкурс, в който участвах, много ме хареса и ме покани в предаването „Хит минус едно“.

Тогава ли станахте гаджета с Графа?

Да, бяхме на 17-18. Междувременно влязох да следвам журналистика. Графа беше много популярен. Не го приемах като звезда, а като нормален човек. И той оцени това. Беше тийнейджърска любов. Тогава нямаше телефони и си пращахме любовни писма по братовчедка му Сантра, която беше в моята група в университета. Още си ги пазя. Кой днес би могъл да ти напише на листче: „Царевично момиче, чакам те на пилоните в еди-колко си часа.“? Или да видиш послание на хартия, опъната между двата бора пред вас. Графа измисляше интересни неща. Най-хубавото е, че останахме приятели. С Графа няма как да не останеш приятел. Той е изключително добродушен. И много талантлив.