Фънки продължава на сцената с „Черно фередже“. На теб не ти ли се свири?

Тези негови странности ги приемам с чувство за хумор. Той винаги е свирил в няколко формации. Очевидно има нужда от това и го прави все още уникално добре. Аз май поприключих със свиренето. Ако ще правиш компромиси с това, по-добре не се занимавай. Когато свирех наистина, ставах от сутринта и почвах да репетирам поне 5-6 часа, след това на репетиции още 2-3 часа и вечерта – концерт, по 15 часа свирене на ден. Така се прави, ако искаш да си добър. Сега вече нямам време, за да бъда добър и по-добре да не се излагам.

Когато ходехме с „Ера“ на турне, с нас пътуваше художник, който ни рисуваше преди концерт с каквото му хрумне. Гледахме да бъдат селски татуировки, примерно: котва, сърце, година и под нея: „Излезох от затвора“.

В трети клас, на 9 години започнах да свиря на класическа китара в читалище „Светлина“. Mного ми харесваше, имаше ефект сред нежния пол. Когато хващах китара в компания и засипех прелюдии, момичетата си казваха може би – ах, какъв романтичен тип! След което удрях веднага Smoke On The Water, за да замажа това впечатление. Майка ми е икономист и баща ми – инженер. Те нямаха много отношение към музиката. И тогава баба ми, Бог да я прости, тя много ме подкрепяше винаги в тези мои музикални начинания, ми купи първата класическа китара. Първия бас си го взех аз за 80 лв. от ЦУМ. Синичък, казваше се „Боровец“. Веднага направих „о“-то на „а“, стана „Баровец“.

Каква музика се слушаше у вас?

Винаги рок. Е, естествено, и социалистическата естрада, тя беше навсякъде, баща ми беше фен на Лили Иванова, но слушахме и Beatles, Stones, Creedence. По стените в стаята ми лепях всичко, което успявахме да домъкнем предимно от братска Югославия: Ричи Блекмор, Purple, Black Sabath, Iron Maiden, Judas Priest. Тогава бяхме на лагери. Имаше дискари, които презирахме, защото сме на Кравай и сме метъли. Нюуейвърите се ядваха. Тогава чалга нямаше. Имаше само някакъв гаден фолк, който вече беше дъното.

Група Ера

Естрадния, да. Отидохме да си направим майтап с всички и да покажем, че не ни дреме за награди. А те ни дадоха Орфея, на свой ред, за да се покажат демократи, защото беше дошло Новото време, някъде в началото на 90-те да е било.

Виждала съм те с татуировки на разни концерти. Кога си сложи първата?

Когато ходехме с „Ера“ на турне... виж – показва снимка – това е Фънки с доста килограми по-слаб. Тогава с нас пътуваше художник, който ни рисуваше преди концерт. Всеки път различно, каквото му хрумне на идиотския художник. След това около три дена се къпеш да се махне. Обикновено гледахме да бъдат селски татуировки, примерно: котва, сърце, година и под нея да пише: „Излезох от затвора“.

Как се появи София Мюзик?

Направихме си я с Фънки, когато спря да бъде активен интернационален музикант и си дойде от чужбина. Тогава всички отиваха „на турне в Скандинавия“ и свиреха в ресторанта в кораба – единственият начин да изкараш валута за инструменти. Фънки си накупи инструменти. На Кравай го чакахме като Господ Бог. Фънки пристига от чужбина. Той носи една торба долари и отива в Кореком. Успяваше да изхарчи заплатата си буквално на метри от Кравай. Всичко пръскаше за приятели. Купувахме тонове уиски и се почваше.

Тук сме със съдебното решение за фирмата – показва ми Амебата друга снимка в рамка на стената – на Синьото кафе преди 25 години. Ето ме с дълга коса и Фънки – слабичък. Приятелите не знаеха какво е да имаш фирма. И Денис (Ризов) вика – пичове, вие баси колко яко, направили сте фирма. Аз не мога ли някъде да се присламча, нещо да правя? Да мета, да чистя, да карам? Отговорихме му – пич, ти си супер ценен. Я, бързо идвай във фирмата. И го приехме. Освен това Денис имаше капитал – жълтата жигула на баща му. Винаги съм се удивявал как кара този човек: пуши цигара, говори по телефона, човърка по дисковете и кара с 200. А ние тогава – без кола, цървули. Живеех в „Борово“ и с трамвая идвах до офиса на „Дондуков“ дондур-дондур.

Върнахме й ги после. Офис ни беше един празен таван на „Дондуков“. Подпряхме един дъсчен плот върху четири тухли на земята. И по средата на плота имаше телефон. Седяхме от четирите му страни четири човека – аз и Фънки, Денис от „Ахат“ и един Величко (Тонев, художник, бохем, съученик на Денис и негов кръстник). Всеки с халваджийски тефтер, уж продавахме Marlboro, чорапи, китайски стоки. Денис успя да продаде някаква стока и ни купи бюра. По време на първите концерти нямахме екип. С Фънки продавахме билети, лепяхме афиши, носехме апаратурата заедно, двамата. И тук сме – посочва снимка в рамка на стената – на първия концерт на Sodom, наблюдаваме какво се случва. И после трябва изведнъж да излезеш и да свириш като подгряваща група. Лудница! След което трябваше и да се напием със звездите, да ги изпратим.