Фънки: мечтите му сбъдват златни пирани

Лилия Илиева 26 декември 2011

Как се прави бяла стая за териера на Шаде, а за палатките на екипа на Елтън Джон се търсят огромни палми. Тези и още весели истории от промоутър No1 в България

„Седях сам в каютата ми без прозорци в кораба „Калипсо“ - обяснява Фънки. - Малко преди да се надрънкам с цял Jack Daniels, пафках и отпивах от шишето. Не е истина колко ми беше омръзнало! Реших: „Бе трябва да взема мерки, щото така ще откача!“ И споделих с Иван (Амебата) идеята си да направим фирма за организиране на концерти, но не само на български артисти, както се случваше у нас дотогава. Той вика: „Дай да обмислим.“ „Абе - викам аз, - какво ще мислим?! Хвърляме се!“ И се хвърлили...

Два дни след буйния купон за 20-годишнината на най-голямата промоутърска фирма у нас – “София Мюзик Ентерпрайсиз”, говорим с един от нейните собственици и основни двигатели - Фънки. Още реанимира след партито, очите му са леко зачервени. В същото време е пълен с енергия. Емоционален, голям. Директен, откровен и колоритен разказвач. Човек на живота. И на купона. И на колекциите. (Има множество преспапиета със снежинки и едно със снежен човек, на който му се разпадат носът, шапката и метлата.) Фънки може да е и страшен, и сърдит, и много забавен. Седнал в дълбоко кожено кресло в офиса си, пуфка дим, тръска дебела пура в пепелника и ми разказва за началото. Той си знае, че е сбъднал мечтите на милиони да видят и да пеят на живо с любимите си звезди. (Според статистиката на СМЕ над 2 млн. са зрителите на техните над 400 концерта.) Благодарение на него и Иван Несторов-Амебата звезди като Мадона, Кайли Миноуг и Шаде знаят колко емоционална е българската публика, а лично аз им дължа щастието от едни от най-прекрасните концерти в живота си – на Елтън Джон, Стинг, Depeche Mode, Монсерат Кабайе…

20 ГОДИНИ ОТ СОДОМ И...
Фънки, помниш ли как изглеждаше сутринта след първия концерт, който организирахте? И не беше ли лудост да започвате бизнес през 1991-а, когато всички бягаха в чужбина?

Сигурно. Аз бях далече от реалността тук, пътувах в чужбина. Ама винаги съм искал да се върна, може би от глупост! Имах много приятели и весело си живеех в България. Обмислях я фирмата - какво, как да бъде, от пътуванията ми в чужбина познавах промоутърски агенции, но на ниво кръчмарски банди, не като нас сега. Той, общо взето, бизнесът е един и същ. А първият голям концерт, който направихме, беше на Sodom. Невероятен – 12 000 души на стадион “Академик”. Война! А ние си бяхме фенове на Sodom. Мислехме, че се изявяват пред убийствени зали. Пък те били свикнали да свирят пред 400-500 човека. И като видяха толкова народ, ги беше страх да излязат на сцената. Дааа. А първата сутрин беше съсипваща. Бяхме на дроб. Трупове бяхме. Но много горди трупове. Силното начало със Sodom ни даде тласък и самочувствие, че можем. Хората тогава нямаха пари, но бяха по-гладни за музика.

А за колко време върнахте на Милена Славова 1200-те долара, които ви даде назаем, за да започнете фирмата?

Абе истината е друга. Фирмата я регистрирах с 600 лв. заем от Мишо Евреина – наш приятел от “Кравай”. Да е жив и здрав! И тумба-лумба, започнахме - офиси, това-онова. После може да сме взели от Милена, на мен ми се губи. Но аз не съм и много паметлив, де. Виж, Амебата е като крачещ калкулатор. 100 на 100 знае точно.

Вие с него кога се сближихте?

Бях първи курс в Консерваторията, имаше една група „Релакс“. Поканиха ме: „Ела с нас да праскаме Judas и AC/DC.” Викам: „Идвам като луд, е..ти!“ Амебата беше там басист. Беше смешен човек, подстриган като Пол Макартни – с коса дотука (показва прическа до раменете). И се сприятелихме. Имаше кънекшън! Напивахме се заедно, забавлявахме се заедно. А отделно пъпът ни беше хвърлен на “Кравай” – и там постоянно заедно.

ЕДИН ЗА ВСИЧКИ
Началото ви, доколкото знам, е било мускетарско – били сте четирима.

Еми да. Запознах се и с Денис от „Ахат“. А на „Ахат“ гледахме с по-... такова око, нали бяхме зли метъли. Струваха ни се по-танцувална група, по-забавен оркестър. Ние слушахме групи, които те не са и сънували, като Sodom, Kreator. Ама Денис се оказа суперпич, развяваше „кечето“. Предложи да стане шофьор на фирмата. Той имаше жигула, а ние нямахме коли. Викам: „Ти малоумен ли си? Ако искаш, ела, е..ти!“ Той се занимаваше и с други бизнеси. А четвъртият беше Величко Тонев - лека му пръст! Пиенето не прощава. Уникален агент, много смешен човек. Абсолютно денди, пияндур страшен, зверски купонджия, бохем невероятен. Художник. Назначили го в казармата да пише „Слава на БКП“ на стена около 20 м и той го писал година и половина. Каза ни: „Ама и аз съм с музиката!“ Викам: „С каква музика си, бе?“ „Ми ето виж сега!“ Денис хвана една акустична китара, а зад него Величко го прегърна, сложи си ръцете върху неговите и се прави, че свири и той. Изсвириха едно парче заедно и го взехме. Така почна “София Мюзик Ентерпрайсиз”.

Ти къде си на вашите концерти, Фънки? И срещаш ли се със звездите?

Зад сцената съм. Нали постоянно някакъв контрол се упражнява. Иначе с Иван сме поограничили контакта с артистите. Вършим си нашата работа. Моята е да буквам (ангажирам - б. а.) артистите и да правя концерта. Никога няма да забравя – организирахме много як концерт на Алвин Лий в Летния театър преди години. Беше част от минифестивал. И дойдоха да се запознаят с нас трима колеги от Германия. Ядохме, пихме, веселихме се, свирихме дори. И като седнахме след участието да продължим да ядем и пием, те помолиха да се снимаме заедно. „Дайте да ви имаме за спомен, викат, защото догодина сигурно ще сте мъртви.“ И ние се смеем. Защо, бе? Ами защото тая дейност, дето я развивате, е малоумие, отговарят. Ще издържите още малко и заминавате на кино. Трябва да имате хора, да я разпределите. Тогава проумяхме. И започнахме да създаваме екип. И сега имаме хора, които посрещат артистите от аерогарата и са в по-директен контакт с тях. Поомръзна ни тая връзка, защото това са много години и концерти. Дори вече съм увреден. Не мога, не искам да ходя на концерти. Постоянно гледам осветлението, как е разположена охраната... И не се забавлявам.

Имаш ли представа концертът на Елтън Джон колко беше готин?

Е как да нямам! Аз съм му и фен. Уникален изпълнител е. И Шаде сега направо ме учуди. Много въздействаща на сцената. Но зад кулисите не е нищо особено! Изкуствено усмихната жена! С Кайли Миноуг се видяхме. Беше много отворена и готина, докато правеше саундчека.

Правите ли афтърпартита?

Преди да. Но бизнесът се промени или звездите са други. Сега предпочитат да си легнат, преди да летят на сутринта. Имат договори, нямат право да се дънят, иначе глоба. Само си въобразяваме, че животът им е секс, наркотици и рокендрол. Било е през 60-те. Няма ги тия купони, които сме правили с Nazareth например.

Кое е най-ексцентричното звездно желание, с което сте се сблъсквали? 

Много са. За териера на Шаде например трябваше да направим бяла стая до сцената. За Елтън Джон търсихме палми в огромни вази - да ги сложим в шатрите за екипа.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР