КОЙ С КАКВО СБЪРКА
Родителите ти, Фънки, са медици (майка му е медицинска сестра, баща му – рентгенолог). С какво сбъркаха, че се появи ти музикант?

Де да знам! Нормални хора са те. Нямаме вундеркинди. Моцарт не ни е роднина. Нито фамилията ни е такава – откакто се помним, все да пеем. Аз наистина съм черната овца. Получават се такива – как се наричат – мутанти. Ето поколението на дъщеря ми и сина ми няма никакво отношение към музиката! Не им пука особено, че в петък тати ще удари с „Черно фередже“! Да отидат да го гледат! Да плачат, да се тръшкат, да си късат дрехите - да не си легнат, докато не го видят как свири и пее!

Възпитаваш ли ги музикално?

(Поглежда ме ужасено.) Не! Вкъщи не слушаме музика. Аз си я слушам и си свиря на китара в офиса. Тука ми е всичко. Ето – посочва библиотека със CD-та и DVD-та. Към 4000 са. Всичко е музика.

А къде е последната ти китара?

Фънки посочва елегантна черна лъскава китара. Бутиков бас, произведен в Германия, първият, който влиза на Балканския полуостров. Убиец! На 12 юни започнаха да ми го правят и пристигна преди 20 дни. Специално за мен! Но какво да обяснявам – ти – посочва ме - със сигурност си викаш: „Егати дъската!“ Като жена ми, която все пили – докога ще даваме пари за тези дъски? Можеш да ми купиш нов парфюм! Или казва: „Ето, пак нямаме обувки!“ Как нямаме обувки?! Напълнили сме къщата като цигански катун.

А за какво си говориш с децата ти?

(Вдига вежди изумен.) Ами аз съм нормален човек! Не съм като бащите от филмите! Какво мога да си говоря с дъщеря ми? „Тати, обичам те, и аз те обичам, мило!“ Синът ми е на 16. Говорим си глупости. Със сигурност не го поучавам всяка вечер.

От колко години си женен?

Имам чувството, че съм се родил женен.

Много добре изглеждате заедно с жена ти.

Нямаме проблеми. И се забавляваме заедно, и сме купонджии, и сме от “Кравай”. Жена ми обича музика. Фенка е на Genesis, Rod Stewart, Elton John. Може би щеше да е по-готино, ако беше музикантка, ама не е. Може би пък е добре, че е далече от музиката.

Ходиш ли на родителски срещи?

Не! (Почти го извиква.) Да не съм луд! Никога! Жена ми ходи, но ние имаме прекрасни деца. Не стъпвам, първо, защото си спомням какъв кошмар беше нашите да отидат на моите родителски срещи. Изживявах го трагично. Аз не растях в саксия. Абе... Не пожелавам на никого такъв син! Вилнеех из София, изключиха ме, изхвърлиха ме от града по едно време. По-добре да не пишеш за това. Не ми е удобно. Децата, ако го разберат. Все пак!

Какви плакати имаше на стените на твоята детска стая?

Нямах собствена. Бяхме в една с, Бог да я прости, баба ми Иринка. Уникална жена. Страшна сладурана! До леглото й - ей такава колона (разперва ръце и показва височина около 1,30) с огромен усилвател, който аз разцепвах като бесен. Помня, баба ми плетеше и броеше: едно, две, три... Беше жива история. Почина на 102 години. И няма да забравя, имаше си ковьорче до леглото на стената. Всички баби имат. А на отсрещната стена – моята, се мъдреха Slayer, Deep Purple, Alice Cooper, страници от списание Bravo. Имах и фланелки на много банди. Беше ни като униформа във времената, в които ходехме с ластични дънки, кецове, кожени якета с ципове.

ЕДИН ГОЛ ГРАД
На поканата ви за рождения ден на СМЕ има много готина възрастна дама, с която сте направили цяла група. Да не ти е тъщата?

Не. Милко Стоянов допринесе много за този имидж на поканата и въобще на партито. Избрал е и дамата. Не я познавам.

Ти разбираш ли се с твоята тъща?

Тя е в безкрайните лобни полета. И двамата с тъста починаха. Той беше изключителен пич, и тя - добра женица. Не сме имали проблеми. Винаги сме живели отделно. Проблемите стават, като живеете заедно. Борба на поколенията. И с родителите е така. Синът ми още ме посреща на вратата с прегръдка и пита: „Тати, какво става?“ Но това сигурно ще отмине. А камо ли, както казваш, да седнем да си говорим. Според мен това е само по филмите: „Седни сега тука, имам да ти говоря нещо!“ Само като чуя, че някой иска да ми говори, искам да избягам. Според мен нормалните отношения са по-различни от киното.

Вярно ли е, че си нудист? И не те ли е срам? Все пак си известна личност.

Нудист съм от много години. Ама на мен ми е... Аз не се вземам насериозно. И какво по-готино съчетание от това да си чисто гол сред природата, на плажа. Цялото ми семейство сме нудисти. Едно време ходехме на къмпинг „Веселие“ и всички бяхме голи. Един гол град. То идеята не е да се скриеш някъде, да се съблечеш и да се печеш гол. Идеята е в цялото това общество, което някак си е свободно. Аз нямах бански въобще. Станах „трикотажник“ преди 2-3 години.

Не ти ли се почива в чужбина?

Отскоро тръгнахме навън - в Гърция, но не можахме да се изкефим, защото почина тъщата. И трябваше да се върнем на втория ден. Но аз не искам да ходя само с жена ми и с децата на море. Защото на третия ден се мразим, пребиваме децата, след това пребивам жена си, тя ме отравя или ме наръгва с нож, докато спя. Готино е да сме поне 3-4 семейства, за да има купон, веселба. Така почиваме на морето, че като се приберем, се радваме, че сме се прибрали да си починем.

КЛИНТ ИСТУУД
Виждам, че колекционираш шапки – на влизане в офиса ти има цяла стена и тук, над бюрото ти, също има две закачени.

Някъде около 350 са. Изхвърлих към 100. Преди събирах хаотично, а сега вече само шапки, свързани със спомен, интересно място. Каубойската е от кожа на кенгуру и ми е спомен от моя приятел Пешо, който живее в Австралия. Другата е американска и лично си я поръчах тук от един агент, който има специален магазин за каубойски дрехи и аксесоари за яздене.

С пистолетите, които висят под шапките, да не стреляш във въздуха да стягаш хората, които работят за теб?

Аз не обичам да стрелям. Не съм такъв. Пистолетите просто си ги харесвам. Сложил съм ги, защото цял живот съм искал да приличам на Клинт Истууд. Имам всичките му филми.

Е, приближил си го с два пистолета. Веднъж те питах какво четеш, а ти каза, че от библиотеката ти тече кръв. Още ли е така?

Чета адски много, но не поучителни книги, нито пък философски размишления на Евгений Дайнов и не знам кой друг мой приятел. Сериозна литература – не! Имам всичко на Стивън Кинг, обаче ми е мек. Харесвам екшъни, Том Кланси чета като луд, Балдачи.

Това звучи като да сънуваш кошмари.

Ами! Сънувам как си купувам нови китари, правя огромни концерти. Аз не спя по много. Нямам много време за сънища и за това време - толкоз. А другата ми голяма мечта освен Клинт Истууд е да танцувам балет.

Е, пак се майтапиш!

Не, без майтап харесвам, балет и много искам да танцувам. Ма аз ще го направя тайно! Ще си ушия майо, ще си купя бял чорапогащник, пачка си имам. И тука пускам щорите, слагам коронка и ще си танцувам, да не ме вижда никой.

Вярно ли е, че си имал аквариум с акули?

Огромен, чудовище, тон и половина, с италиански помпи, маркучи. Като сменяхме водата, все едно идваше камион с цистерна от тия, дето мият улиците. Целият офис сменяше вода. Ама аквариумът беше не с акули, а с пирани. Седяха накуп в единия край на аквариума и се шашкаха страшно, като се случи нещо. И аз, за да ги раздвижа, купувах по 20-30 златни рибки, от тия с едни перки като воали, такива дебели, с изпъкнали очи. И хоп - сипвам златните рибки. После, като се преместихме от предишния офис, подарих аквариума.

Стига! Какво е това отношение към златните рибки? Или на теб пирани ти изпълняват желанията?

Да! Моите ги изпълняват Златните пирани.

Най-мъдрият съвет, който си получавал?

Да не се вземам насериозно, но не си спомням от кого.

Защо още не си купил жилище? Толкова много работиш, а живееш под наем.

Дръжки! Не обичам тази дума. Като кажат много работя, си представям някой с мотика. Най-хубавото нещо, като се превърне в работа, спира да е кеф. Затова музиката съм си я оставил и тя винаги си ми е най-голямото и хубаво нещо. Не работя музикант, а промоутър. Скоро ще имам собствено жилище. Но ето и Ваньо (Амебата) продължава да е под наем.

Защо вестникът за годишнината ви се казва „Трета възраст“? 20 години са си младост. Ти как изглеждаше на 20?

Е, много сложно. Кога бях? Вече съм забравил. Ами весело се забавлявах и не изглеждах като торба. Трябва да попитам точно. Предполагам, че вилнеех и пиянствах. И рокясвах страшно.

И сега май не е различно.

Да! Но ме е страх вече, че трябва да поотпускам педала, щото...