Какво слушаш, докато пътуваш?

Много съм увреден. Ако слушам, това са нови групи, които ми предлагат за концерти, а аз въобще не съм ги чувал. Непрекъснато валят имейли с предложения. Излизат страхотни нови банди, а ние тук малко си седим като застинали в миналото. За съжаление това, което се слуша и се продава за секунди в нормалния свят, тук идва със закъснение. Непрекъснато се интересувам от мнението на младежи, кое как върви и какво слушат. Така открих групата Five Finger Death Punch. Вече съм им супер фен.

Фотосесия по повод 20-годишнината на СМЕ

Цял живот сме правили клубове – като започнем с Фънки’с пъб, който беше за 400 души, после големия Мистър Пънч и Фънки’с мюзик хол в НДК. Сега планираме нещо изключително сериозно. Клубът ще се казва Мюзик Джем, за 1200 души с уникална сцена, най-модерната озвучителна и осветителна техника, страхотни ефекти, лазери, азотни оръдия, LED екрани. Инвестираме в техника, която в момента я няма в природата. Клубът, освен за партита, ще бъде и нещо като малка концертна зала, където ще се слуша абсолютно всякаква музика. Без чалга!

Какво друго планирате?

Тъй като 2016 г. ни е юбилейна, мислим да бъде доста наситена с концерти. Предполагам, че освен обявените три: на Брайън Мей и Кери Елис, на Ханс Цимер и на Queen и Адам Ламбърт, ще анонсираме поне още 5-6. Работим с най-големия световен промоутър Live Nation. И на тях дължим идването на Мадона, Роджър Уотърс, Aerosmith, Red Hot Chili Peppers, Depeche Mode.

Значи има шанс и за U2?

Надали ще е през 2016 г., борим се за 2017 г., но, както знаеш, обявяваме нещо само когато имаме подписан договор. Работим и с още един много голям промоутър – Тим Даудау, с над 35 години стаж в тази индустрия. С него правим Queen и много други концерти.

Хората си мислят, че вдигаме телефона и се чуваме с артистите: „Хей, здрасти! Как сте? Що не дойдете в България? Ще ви дадем някой лев.“ Не е така. Процесът на преговори с агентите и мениджмънта е дълъг, зависи от много фактори и често резултатът е отрицателен. От 100 проекта се осъществяват не повече от 5%. За съжаление България, въпреки че е в Европа, е в самия й край. Освен, че е малка и бедна страна. Имаме единствено една културна и прекрасна публика, но това невинаги е достатъчно.

Как си се представяш след 25 години?

Ние имаме щастието да работим това, което ни е супер приятно. И то да ни е начин на живот. Аз мога да седя в офиса 24 часа. Така че предполагам, че ще работим с Фънки, докато дишаме. След още 25 години концертите ни на големи световни звезди предполагам ще са двойно повече, а клубните – безброй. Ще се радвам, ако някой продължи делото ни... За съжаление синът на Фънки – Георги не забелязвам да има интерес към подобна дейност. А моят син Никола е още малък – на 13 години и все още не е ориентиран с какво му се занимава.

Сега му е възрастта за група.

Група, ама най-вероятно ще отпраши някъде в чужбина. Така че след 25 години се виждам отново на работа.