За да улесни живота на Мисти, учителката й предлага на майка й детето да се премести да живее с нея и нейното семейство. Майката на Мисти дава съгласието си и малката балерина напуска ужасния мотел, пренаселения апартамент и вечните разправии за пари и храна. Когато навършва 15 години и започва да получава първите си награди (включително и парични), майка й изведнъж решава, че трябва на всяка цена да прибере детето си обратно в мизерния апартамент. Мисти заявява, че не иска, преподавателката й също се противопоставя категорично. Стига се до съдебен процес. На практика 15-годишната Мисти, представлявана от учителката си по балет, се съди със собствената си майка. В някакъв момент обаче успяват да се разберат и малката никога повече не се връща у дома.

Мисти натрупва огромно негодувание към майка си в този период и дълго време не може да възстанови връзката си с нея. По-късно разбира, че майка й просто се чувства виновна за това, че е трябвало чужд човек да промени живота на дъщеря й, че тя самата не е успяла да направи това. В книгата си Мисти се опитва да я успокои: „Ние сме живи и здрави, никой не се дрогира, никой не е на улицата или в затвора. Значи мама си е свършила работата.“

Прехвърлила 20 години, балерината се среща за пръв път с баща си, когото на практика не помни. Очаква сълзи, разкаяние, но Дъг Копланд казва само: „Не се познаваме, обаче си ми одрала кожата“. Сближават се някак бързо и леко и днес се чуват или виждат почти всяка седмица.

Балетната зала и студиото се превръщат за Мисти Копланд в свещено място, където се чувства сигурна и където винаги може да се скрие от онова, което й се случва в обикновения външен свят. Проблемите, през които преминава Мисти, за да следва мечтата си, обаче продължават. До 16-годишна възраст тялото й все още не е преминало през пубертета заради ниските нива на мазнини и съответно на естрогени. Лекарите заявяват, че са притеснени, тъй като програмата й става все по-натоварена и липсата на естрогени може да доведе до счупвания на кости и тежки травми. Мисти започва да пие хормони, за да има цикъл. В резултат за два месеца натрупва 7 килограма, фатални за една балерина. „Тялото ми се промени напълно и загубих много от самоувереността си“, признава Мисти, борейки се с последствията от хормоналния шок и най-вече с хиперокосмяването.

Напълняването се превръща в голям проблем. Да бъде или да не бъде балерина? На 18 години тя вече е част от една от най-престижните балетни трупи в целия свят – Американския балетен театър към Метрополитън. Ръководителите на трупата привикват Мисти. Обясняват й, че трябва да отслабне. Мисти мълчи, после отива да си купи торба понички. И така – една седмица. Това е нейният бунт. Убедена е, че имат нещо против тялото й въобще, против структурата й на афроамериканска жена със силни крака, масивни кости. Трябва тогавашното й гадже да се намеси и да я подкрепи, за да влезе отново във форма. Отнема й доста време да си изготви режим на хранене, който да не я лишава съвсем от любимите й сладкиши. Рецептата е проста – 7-10 часа репетиции всеки ден.

Мисти Копланд танцува в клип на Принс. Предизвиква фурор в балета „Жар птица“ като при един спектакъл получава тежка травма, в резултат на която и до днес танцува с метална пластина в крака. Мисти участва в Проект Плие – програма, чиято цел е да премахне етническите и расови предразсъдъци в балета. Изнася лекции и дава уроци на цветнокожи деца, за да им обясни и покаже, че не трябва да се притесняват от различното си тяло и дори от различната си коса, която според някои не може да се прибере в ортодоксалната балетна прическа. Мисти Копланд е сред малкото хора на изкуството в съвременния свят, разполагащи с истински персонален меценат – банкера от Уолстрийт Валентино Карлоти, който твърди, че за него е чест да чака с бутилка шампанско след всяка премиера една от най-великите балерини в света и със сигурност най-необикновената.

Защото нейната история казва нещо, което всеки от нас има нужда понякога да чуе – може да започнеш прекалено късно, може да изглеждаш прекалено различно от стандартите, можеш да си прекалено несигурен и тъкмо заради това можеш да промениш света.