Наскоро реших да си подаря дълго отлагано удоволствие. Спа педикюр с рибки. Чували сте, гара руфа, живеят в някакво митично турско езеро и отстраняват мъртвите клетки от ходилата. Приятелките ми веднага се разделиха на два лагера. Едната също искала да опита, но не знаела дали не боли, а и усещането, че някой те яде... Другата се потресе, но някак усетих, че потресът й не беше свързан с възможността аз, нейната приятелка, да бъда наядена и може би инвалидизирана завинаги. Не, беше нещо различно. Нещо, свързано с правата на рибите на работното им място, нещо за унизителни условия за труд, нещо, заслужаващо международен трибунал или най-малкото дълъг престой в изправително общежитие. А аз се почувствах нещо средно между производител на генномодифицирана пшеница и експлоататор на детски труд в Индия.

Пренебрегвайки опасенията на първата си приятелка и отвращението на втората, все пак отидох при рибките. Потопих предпазливо крака в прозрачната ваничка, като се успокоявах, че ако нещата са много зле, винаги мога да избягам, дори на един крак, ако случайно другият бъде отхапан. Вероятността за това видимо не беше голяма, имайки предвид размера на рибките – горе-долу колкото попови лъжички. Руфите приличат на малки сомчета и не толкова отхапват, колкото засмукват с уста люспици мъртва кожа. Усещането от допира им няма нищо общо с убождане, а е леко и нежно, така че им предоставих ходилата си без по-нататъшно напрежение. Забелязах, че както и при хората някои рибки са по-съвестни и работят на най-трудните участъци, без да вдигат глава, а другите го дават малко през пръсти и повече махат с опашки, отколкото почистват. Обаче беше дяволски забавно да ги наблюдавам. Има нещо успокоително в това да храниш животинки, пък било то и с краката си.

Педикюристката беше много симпатична и с удоволствие ми обясни всичко за рибките, как 30-ина от тях можели да обработят не повече от 2-3 чифта стъпала на ден, без да преядат. След около 30 минути трябваше да се разделя с милите същества, към които бях започнала да изпитвам истинска симпатия и да седна на стола за същински педикюр. Забелязах, че лицето на педикюристката стана една идея по-мрачно, докато оглеждаше обекта на предстоящия си труд. Даа, все пак рибките притежават само уста, а не фабрично наточени зъби. Но краят беше щастлив, защото и руфите бяха сити, и аз – цяла, а педикюристката получи хонорара си.

Сега, признавам си, че бях чела предварително мнения за педикюра с рибки и се натъкнах на ужасяващи истории за инфектирани крака. Само че инфекция може да се случи във всеки салон, в който не спазват правилата за хигиена и бедните малки рибки тук нямат нищо общо. Така че да не прехвърляме от здравия гръб на болния.

Знам, че някоя по-бдителна читателка ще попита – какво иска да каже с тази история авторката. Нищо особено не иска да каже, освен да сподели малозначителен житейски опит и малко добро настроение в свят, застрашен от бедствия, заговори, кемтрейлс и най-вече – от липса на чувство за хумор.