Мисля си за колекцията на Dolce&Gabbana с абаи и хиджаби – характерните дрехи, които носят мюсюлманките. Вярно, че не за първи път световни модни марки правят колекции, специално за Близкоизточния пазар, но тази специално на D&G някак е смущаваща. Може би защото се появява точно в този момент, когато целият свят е настръхнал около зловещите събития, свързани с ислямския фундаментализъм, ДАЕШ, проблемите с бежанците и прочие. Със сигурност не е грешка обаче. D&G са на точното място в точното време. Право в десятката!

А не е ли тази колекция гениална, не е ли абсолютно фантастична! Не е ли това опит крепостта да бъде превзета и разрушена отвътре – с игра с цветове, материи, форми, с фантазия. Ето това означава да интегрираш – да се оставиш да бъдеш интегриран и ти. Това означава да приемеш – да поискаш и ти да бъдеш приет. А не просто великодушно да отвориш вратата си и високомерно да дадеш подслон някому в слугинските си помещения с основното изискване към него да живее твоя живот и да спазва твоите правила.

Двамата италиански дизайнери признават, че в тези дрехи от глава до пети, от които Европа и европейската жена изпитва естествен ужас, има и красота. Те признават тази красота, не се опитват да налагат своите си дрехи, своята култура, своите традиции, а просто директно ги инжектират в „чуждото“. И така показват колко са флуидни, какви превъзходни артисти и творци са. И дават урок по ИСТИНСКА толерантност, най-истинската от всички. Призракът на толерантността, който напоследък броди из Европа, доста поразии насътвори, понеже дълбоко в себе си цялата ни толерантност е фалшива, половинчата, високомерна, корумпирана, разядена от предразсъдъци и скепсис... Призрачна толерантност. Меркел и останалите могат само да се учат от Долче и Габана.

Не е въпросът да отричаш и да се чудиш и маеш как живеят тези мюсюлмански жени, омотани от глава до пети в „черни чаршафи“... Нищо не произлиза от твоето възмущение и твоето чудене. Обаче ето – дизайнерите са рисували върху тези „черни чаршафи“, показали са своята гледна точка към тях, привнесли са своята свобода. Не с отричане обаче и не с ирония. Тялото на жената отново е покрито, но въпреки това колекцията е омагьосваща. Значи не е проблемът на традиционните абаи, хиджаби и бурки само в това, че покриват цялото тяло, но и че в тях всички жени са еднакви, униформени, безлични, погребани сякаш, а в уникалните модели на D&G един-единствен модел (българката Павлина Енева както вече сигурно сте разбрали) изглежда по различен начин.

Невъзможно е да бъдеш истински толерантен към другия, ако не приемеш нещо от него. Колекцията на Dolce&Gabbana според мен е предвестник на един дълъг, много дълъг процес, който лично аз ще наблюдавам с огромно любопитство.