Първата купих и бързо я подарих. Втората – също. Смятах, че не е за мен това детско занимание, аз съм творец, не мога да оцветявам картинки. Докато един ден не се появи приятел с две книжки за оцветяване – за мен. Каза ми: „Опитай, аз се натоварих на този влак и не мога да сляза!“. Метнах книжките някъде из къщи и ги забравих. Докато една вечер, с треперещи от напрежение ръце, ровейки за хапче, не ми попаднаха пред погледа. Хапчето си го изпих, но веднага след това изрових някакви остатъчни цветни моливи и взех да оцветявам простичка хармония от линии. Избрах да преливам различни нюанси на синьото, между нас казано, сините моливи като че ли бяха най-добре подострени. Постепенно включих зелено. Хареса ми. И процесът на оцветяване, и резултатът от него. Главата ми се изпразни, излетяха от нея и притеснителните мисли, и натрупаните гняв и раздразнение, и плановете за утрешния очертаващ се като супер напрегнат ден... В скута ми лежеше eдна синьо-зелена мистерия, в която бях изляла някаква своя остатъчна вяра в доброто начало. И сякаш без да искам написах отгоре „синьото сърце на блатото“.

Така се започна, така и продължи. Всяка вечер си подострям моливите и карам наред – имам си мандали, имам си дребни твари като пеперуди и колибри, бръмбари и цветенца, абстрактни преливания в стила на Морис Ешер за оцветяване. Докато го правя, напълно изключвам за случващото се край мен. През ума ми прелита денят ми и с усмивка се разделям с парливите емоции, които са породили у мен и седящите и разсеяно джиткащи на телефоните си пред бабата с бастуна охранени младежи в трамвая, и вечно закъсняващите с писането на текстовете си колеги, и спрелият по средата между две инвалидни места джип, и хиперактивното дете на съседите, което препуска като табун коне посред нощ, и доктора, объркал лекарствата на приятелката ми, и брат ми, който от четири години не си е плащал здравните вноски, и наглата служителка на информация на БДЖ, която не знае кой влак откъде е пристигнал и в колко, и... Продължавам да си слагам заглавия на завършените цветни композиции, нещо като професионална деформация имам. Но със или без заглавия оцветяването се оказа моята медитация. Така че пробвайте, може да е и вашата.