Йоана никога не е била толкова слаба, колкото е сега. Направо прозрачна. Обяснява го с наскоро преживяна операция, резултат от пълен срив на организма й в опит да бъде и перфектен професионалист, и пълноценна майка на близнаците Вера и Любомир. Събрала смелост да заплува сама като свободен артист, Йоана напусна Театъра на армията. И изглежда озарена от очакването на новото на мястото на загърбеното или по-скоро разчистеното старо 

Една различна Йоана, различна от тази, която съм срещала в края на 90-те, от тази, която смело се съблече за пародията на Венера на Ботичели на корицата на EVA, от тази, с която плачехме за любовта, ранила я дълбоко, от тази, която умиращата й майка предаде в ръцете на мъжа на живота й, Иван Давидов. Актрисата за напускането на Театъра на армията след 24 години на неговата сцена, за надеждите и разочарованията, свързани с професията, за кармичните връзки в живота си откровено пред EVA.  

През април, май и юни, сезон 2014/2015, имах по един почивен ден на месец. Само един ден, в който нямах репетиция, представление или турне! Това доведе до здравословни проблеми, които не можах да споделя и с лекар навреме. Твърде заета, за да отида на доктор! Гузна и виновна, че не съм с децата си. Така до лятото, когато преживях една тежка операция. Бях го докарала до пълен срив от недоспиване покрай децата, пътуване, търчане, нередовно хранене и „мога и още, мога и още“. Тялото ми каза – хайде спри се! Стига си доказвала какво точно можеш. Та лятото ми беше време за равносметки...и нови решения. Замислих се, че на практика аз 24 години вече съм актриса от Театъра на армията, от 14-годишна името ми фигурира в афиша им. 20 години на сцената празнувах там, преди да забременея през 2011. После изчезнах и когато се върнах, си дадох сметка, че съм на друг етап и трябва да променя нещо в професионалния ми живот.

Промениха ли се приоритетите ти?

Те се промениха с появата на близнаците. Дръпнах се още щом разбрах, че нося близнаци. Казах край и макар че на другия ден имах представление, обадих се в театъра да не ме чакат. Цялата бременност си изкарах вкъщи – прекрасно време, в което четох книги за бременни и бебета. Ходех на йога за бременни, на курсове за бъдещи родители. Мислех си за бебетата. Обещах си да си взема задължително двете години майчинство, които ми се полагат. Всички смятаха, че съм луда да се отдръпна за почти три години от професията. Е, нищо не се случи, освен че през тези три години ми се обаждаха за роли във всички сериали тогава...

Говорили сме, че се въздържаш да забременееш, тъй като искаш максимално да даваш на театъра и киното имиджа си на момиче...

Да, аз дадох много на професията си, дори и това, че сравнително късно станах майка. Но ти много добре знаеш, че чаках и човека, с когото да го направя. Но пък когато го срещнах, дойдоха най-големите кризи и загуби в живота ми – и дядо, и мама си отидоха. С Иван минахме през най-мъчните изпитания, преди да стигнем до големите радости – именно сватбата и децата.

Като се върна от майчинство, почувства ли се изостанала в професията?

О, не. Чувствах се заредена от майчинството и отпочинала от актьорството, готова да творя с нови сили. Но подцених факта, че имам двама малки човеци вкъщи, които продължават да изискват физически и емоционално тоталната ми всеотдайност. Основно нощем, когато си бях у дома, за съжаление. Страдаха, че нямам време да общувам с тях, особено Любо, който е много привързан към мен. Максимум три дни може да понесе да ме няма, без да изпадне в истерия. След това всичко е наопаки, реве за всяко нещо и всичко е: „Искам мама!“ И понеже децата ми не ме виждат денем, компенсират нощем. Реално емоционалният заряд, който им давам, е същият като този, който използвам и на сцената. И това доведе до огромно психическо и физическо изтощение.

Решението да напуснеш щатно място в столичен театър не е ли въпрос и на самочувствие?

Да, вече го имам. Иван ме поощри. Каза ми – добре, искаш да правиш значими неща в професията си. Но те остават само в сферата на мечтите и добрите пожелания. Искаш да работиш с този режисьор или с онзи актьор, искаш да правиш едно или друго представление. Но трудовият ти договор в Армията те държи в зависимост. Там те разпределят от представление в представление и сега покрай децата нямаш много валенции за други неща. В момента имам моите много любими роли, които ме карат да се чувствам като осъществена актриса, и, за съжаление, те не са в Театъра на армията. Не искам да звучи грубо. Но когато си на щат, не можеш да проявиш потенциала си, тъй като нямаш свободата да избираш какво и с кого да работиш и как да се развиваш като актьор.

Повлия ли на решението ти новото поколение актриси, което „превзе“ и сцената на Армията?

Нямам проблем с младите, а с балансираното разпределение на ролите, ако говорим за щатните трупи. Младите вливат енергия във всяка трупа. А в момента аз съм в най-силната си възраст и нямам притеснения, че мога да бъда засенчена или че ще ми вземат ролите, които мога да изиграя. Надявам се, че сега, когато съм освободила място от старото, ще дойде новото... Казвала съм си, че ще стискам зъби и ще търпя, но пък ако сега не се пробвам да скоча, за да си осъществя мечтите, като им помогна да се случат, както Иван ми каза... Срещите и партньорствата, за които мечтая, могат да се осъществят само в независимо пространство, извън щата. Когато работя и лишавам децата си от времето ни заедно, искам да не е със стискане на зъби и за да съм пълнеж в пиесите. Не мога година от година да бутам на щат и да чакам пенсия.