Да, ама я си представи, че нямаше в лицето на съпруга си мъж, на когото да се облегнеш!

Е, да, Иван каза – направи го сега, защото мога да поема луфта от това, че няма да си никъде на щат. Аз и в момента имам постоянни ангажименти с три пиеси – „Симулатор за чифтосване“ в 199, „Чиста къща“ в Пловдив и „Пролетно тайнство“ на Плевенския театър. Ще остана и в три заглавия в Армията, макар и на минимален хонорар. Искам да имам добра хигиена като професионалист – като правя нещо, то да ми дава и да ме развива като актриса, а не само аз да му давам. Името Йоана Буковска трябва да работи вече за себе си, и то с новата ми и най-истинска същност, а именно Йоана Буковска-Давидова. Между другото, решението ми да напусна Театъра на армията дойде и със смяната на самоличността ми. Аз приех фамилията Давидова още със сватбата, но бях решила да си сменя личната карта, като се преместим в новото жилище и променим и адресната си регистрация. През лятото обаче се наложи да си подменя международния паспорт и се оказа, че заедно с него трябва да подновя и другите си документи с пълната фамилия. Буковска-Давидова е новата ми запазена марка, която вече ще фигурира навсякъде, защото това е истинското ми аз, което осъзнах осезаемо тази година заради семейството ми с Иван и близнаците, и което ме прави толкова силна и уверена в себе си.

Интересно, ако например на летището чуеш да викат Mistress Davidova, ще откликнеш ли?

Те си вървят заедно имената Буковска-Давидова, ако ще ме викат на летището! Заедно прохождат сега и за мен самата. Но Давидова е новото, което кара Йоана да се чувства добре в кожата си и да си тежи на мястото, а то е най-големият дар, който моето семейство ми даде!

Харесвам тялото си въпреки белезите от раждането. За да не забравям откъде са се появили тези двамата в съседната стая, имам и белег, и стрии. Когато жената си влезе в параметрите и в собственото тяло след раждане, а на мен това ми отне реално три години, ако няма белези, може би ще забрави. Но да се съблека... Надявам се да не ми се налага, защото не зная как ще се възприеме от децата ми. Едно е да кажеш това е мама преди вас да ви има – аз имам колекция от голи снимки от киното и от списанията. Не ми е много приятно, както знаеш, да се събличам, но, естествено, ако се налага от професията ми... Буковска-Давидова не иска обаче това да е основното, което да ме занимава. Вече съм готова за сериозни роли, за моноспектакъл, ако щеш. Имам идеи. Търся съмишленици, защото само тогава се ражда стойностен театър. Имам свободата и увереността да кажа „здрасти, аз съм Йоана, много ми харесваш и ме вдъхновяваш като актьор и бих искала да работим заедно“. На хора като Валери Йорданов, Иван Бърнев, Леонид Йовчев, Фицата Аврамов, Владо Пенев, Иван Юруков, Ирини Жамбонас, Цветана Манева... Това е единственият смисъл за мен да си в тази професия в момента. А не да си като чиновник в театъра и да трепериш да не си загубиш заплатата. Като се замислиш, точно водещите актьори и режисьори, заради чиито имена публиката пълни театрите, не са на щат никъде.

Значи тези, които не ги е страх, че ще останат без постоянна работа и доходи, с тебе стават с един повече...

Абе страх ме е, но се осмелих. Смелост е да те е страх, но да се преодолееш и да го направиш въпреки това. Рискът си заслужава, дори и да се наложи да се върна след време на щат, трябва да опитам сега. Ще знам поне, че съм опитала. А не да стоя, да мърморя недоволно под сурдинка като повечето ми колеги и като минат още десет години, да кажа, че съм изпуснала момента. Усещам, че вече съм на възрастта да се боря не за количество, а за качество. И затова сега ще ти кажа нещо, което не би трябвало да ти казвам, преди да е станало факт. Моят следващ проект се нарича „Госпожица Юлия“ с Йосиф Сърчаджиев като режисьор в Театър 199. Йосо ми звънна малко след като бях родила, да работим заедно. Казах му да се обади след две години и ето – сега се появи. Отново Театър 199 „Валентин Стойчев“ се оказва моето поредно стъпало нагоре в актьорското ми израстване – след „Есенна соната“, „Симулатор за чифтосване“ и сега „Г-ца Юлия“.

Последната ти премиера от април е „Пролетно тайнство“, където играеш Коко Шанел.

Коко Шанел с нейната непоколебима вътрешна увереност ми върна самоувереността като жена, даде ми кураж да вярвам повече на вътрешния си глас. Ако щеш дори, това мое решение беше взето под влияние на всичко, което прочетох за нея, за живота й. Не знаех, че второто й име е Боньор, което означава щастие. Не знаех, че не е харесвала псевдонима си Коко, а е предпочитала Габриел, както се е казвала в действителност. Коко е дошло от името на едно кученце, за което пеела като млада в някакъв мюзикхол и това й напомня цял живот откъде е тръгнала. Много ми въздейства нейният стремеж да не спира да се самоусъвършенства и самообразова, за да ни остави едни от най-големите прозрения за живота, превърнали се в афоризми – един приех като свое верую: „Ако си роден без крила, не им пречи да израснат“. Известна като мъжемелачка, тя е била ужасно нещастна и самотна в личния си живот. Погребва двете си големи любови и заключва след време: „Самотата оформи характера ми, който е лош, втвърди сърцето ми, което е горделиво, и тялото ми, което е издръжливо.“

Но тя е слушала винаги само сърцето си. Така дори и да си пораснала в сиропиталище, можеш да станеш Кралица на модата, ако знаеш, че го носиш и воюваш за това. Никоя врата не се отваря сама. Нито една мечта не се сбъдва, ако не кажеш – да, готова съм. Както казвам в пиесата от името на Шанел: „Аз съм на 37 и съм богата – заслужавам нещо по-добро!“ Аз, Йоана, съм на 38, богата със семейството си, и знам, че нямам време да отлагам това, което мога да получа от професията си!