А какви са взаимоотношенията ти с киното, Йоана, след старта ти с „Дунав мост“?

Киното е голямата ми болка, защото 10 години от 2006, когато снимах в три български филма, не съм снимала нито една главна роля. Само в „Под прикритие“ – първи и втори сезон, преди да забременея, но беше периферна роля. Бумът на сериалите беше, докато бременеех и си стоях вкъщи. Но пък сериалите не са точно кино. Скоро преживях поредно голямо разочарование, свързано с киното. Одобриха ме за роля в български игрален филм на режисьора Константин Божанов, който направи „Аве“. Работното заглавие беше I want to be like you, продуценти бяха основно чуждестранни. Минах през три кръга кастинг. И само ден преди да подпиша договора, след като бях направила и проби за костюмите, бяха определени датите за снимки, заради което бях отменила другите си ангажименти, ми казват, че тъй като на мястото на един отказал се продуцент е влязъл друг, той е поискал моята роля за свой човек, чуждестранна актриса. Българските продуценти се опитаха да ме успокоят, че чуждестранната актриса ще играе пак българка в български филм, но това само настърви шовинизма ми, в дадения случай повече от оправдан! Българските актьори няма кой да ги защити дори в българските продукции вече. Попадала съм в подобна ситуация в чужди продукции, но някак го преглъщах, защото чужденците дават парите за собствения си пазар. Сега обаче реших, че вече ще подписвам предварителен договор при избора ми на кастинг, за да не оставам в края на краищата без работа и без неустойки за неспазен ангажимент.

Според една муджахидинска мъдрост съдбата дава на всекиго по трима учители, трима приятели, трима врагове и три големи любови. Но не е задължително веднага да ги разпознаеш като едни или други. На 38 дали си срещнала хората, които със сигурност можеш да поставиш в някоя от тези категории?

До двама ще ги докарам във всяка категория, за останалите сигурно още имам време.

Кого смяташ за учител, приятел, враг, любов?

Толкова ли да съм конкретна очакваш? Учител... Най-големият ми учител и съдник беше мама, лека й пръст. Другите двама, които ме калиха като характер в професията, са Снежина Танковска и Андрей Баташов, точно така, в пакет. Боже, като си помисля, че хората, за които говоря, почти всички са си отишли от този свят! Но тяхната всеопрощаваща любов чувствам. Така че липсата им не е тотална.
Големите любови, естествено, са Чочо и Иван. Враговете няма да ги назова. Но те не са точно врагове, а моята карма в професията. Причиняват ми негативни емоции, но мога спокойно да ги нарека и учители. Ама чакай, най-големите ми учители в момента се наричат Вера и Любомир! И е много отговорно да си големият авторитет, който да ги води така, че да не им попречи да са това, което са като личности и потенциал.

Йоана, защо не чухме от теб опровержение на натрапчиво повтаряното обвинение, че ти си съсипала живота на Чочо?

С Чочо имахме много странен дар – наричаше се любов, за каквато се пише в романите. Но да се живее тази любов, особено от популярни личности, особено в обкръжението на семействата, които и двамата имахме, се оказа страшно. В жълтата преса, в която попаднахме, не зная колко двойки биха оцелели и опазили връзката си, превърнали я в семейство, което беше моята цел. Да, аз шест години и половина се борих с демони, с врагове, с противници на нашата връзка. Всичко това имаше висока цена и не зная защо се смята, че тази цена е платил само Чочо. Аз не говорих и не искам да говоря за това, което на мен ми костваше тази любов.

Има и друго, Йоана. Никой не каза ясно, че Чочо не можа да преодолее зависимостта си от алкохола, тя го уби.

Най-напред той отричаше. Всеизвестно е, че всеки алкохолик отрича да е такъв. А и най-близките му отказваха да приемат, че той има проблем. Аз се оказах най-лошата, опитвайки да се боря с него. И бях губещата в тази битка. Но знам, че съм опитала в името на нашата любов, на този изключителен дар, да се боря с нещо, което ми бе дълбоко непознато. Аз бях на 21, без никакъв житейски опит. И трябваше да се измъквам от крайни ситуации, съдена от всички. Но направих всичко по силите си да му помогна на всеки един етап. Нямам за какво да се оправдавам. Пред никого. Моето чисто желание беше да имаме с този мъж семейство. Фактори извън нас не ни го позволиха. Само ние двамата с него знаем истината. Какъв човек и каква жена съм била в живота на Чочо, той си знае. Нашата връзка не е от тук и сега. Нашата връзка ще се повтори в други животи, защото не успяхме да я преживеем докрай. Беше кармична връзка. Не може двама души да се видят и да произведат такова количество енергия от сливането си, че да станат обществен център за години наред. И то не само защото сме скандални или сме се разделили с предишни партньори, за да сме заедно...

Много бяхте различни, Йоана, може би затова пътищата ви се разделиха...

Да, различни бяхме. И като ценностна система. Може би аз бях твърде пряма, директна и изискваща, а не е трябвало да имам такъв подход към мъж с много повече жизнен опит от мен. Не искам да обидя никого от неговото семейство, но те не се бяха държали към него по такъв начин, както с мен са се държали моите близки – от мен винаги много са очаквали и изисквали с голяма доза строгост. Сега от дистанцията на времето си давам сметка, че това едва ли е било за него най-комфортната зона. Знаеш ли, че когато се събрахме, той празнуваше 36-ия си рожден ден? В момента съм на годините, на които той ме избра. Това не бе хлапашко увлечение, а нещо друго. Но нямаше как да просъществува, когато всички бяха анти.

Кога се видяхте за последен път, преди да си отиде Чочо?

След като се разделихме, за десет години сме се засичали само два пъти. Последния – абсолютно случайно. Бях отишла да си взема един хонорар и се разминахме на вратата. Бях бременна в шестия месец. Предполагам, че от вида ми с корема много го заболя.

Чочо споделяше, че иска да имате бебе, но ти се пазиш.

Да, защото за годините, в които бяхме заедно, той не успя да ми създаде тази сигурност, за да поискам да имам дете с него. Той беше тотално мятащ се в крайностите. Знаеш като жена какво значи един мъж да ти създаде усещане за сигурност и стабилност, нужни, за да му родиш дете. Да можете двамата да гледате дете. А не да гледаш него и едно дете.

Йоана, искаше ми се Чочо да се възпроизведе, толкова силен, толкова талантлив, уникален мъж...

Имаше и удар от съдбата върху този випуск на НАТФИЗ, завършил 1989 година. Андрей, Жоро Стайков, Чочо, Христо Шопов поеха този удар и по един или друг начин той ги счупи. Това поколение... безспорно уникални, неповторими актьори, които времето сдъвка и изплю безмилостно.

А не упрекваш ли съдбата, че и теб те удари със загубата на скъпи и обичани хора едновременно?

Не знам. Аз затворих един голям цикъл точно в 33-ата си година. Всяко зло е за добро. Все си казвам, че е за добро. В чисто физически план съм ощетена – нямам възможност да ги гушна, да бъда с тях. Но връзката ми на енергийно ниво не е прекъсната. Така че имам тяхната любов и подкрепа. Затова и внимавам какво си пожелавам, защото се случва. В момента притесненията ми са свързани с децата ми – как ще ги отгледам в тази държава. И усещам, че за тях тези мои близки, които си отидоха, са ангели-хранители. Вярвам, че ще си намерят пътя в тези безпътни времена децата ми. Защото са много добри същества, изпълнени с огромно чувство за справедливост и с много любов. Вера е воин, независима и лидер – прилича на Роня, дъщерята на разбойника. Любо е странна смес от артистизъм и чувствителност, много крехък, с изключителна фантазия и влечение към техниката и небето. Имат неразривна връзка двамата, допълват се един друг. Ако не е Любо, Вера няма да спи на обяд. Ако не е Вера, Любо пък ще е най-злоядото дете на света, нито пък ще успеем да го изстържем от мен, за да тръгне на детска градина. Още от утробата ми той за мен е Малкия принц. За тях искам да имам повече време, за най-сладките им години.