Клипът започва като сутрешен телевизионен блок - с изгрева на слънцето. После на фона на приятно-ритмична и леко разсеяна мелодия като в реклама на клиника за лечение на хемороиди например започват да се редуват Салма Хайек, Антонио Бандерас, Ейдриън Броуди, Джейсън Стейтъм, Силвестър Сталоун и със спокоен, овладян, приятелски и бодър глас да обясняват колко им е хубаво в България, как се радват да се връщат тук, колко добро място за снимане на филми е страната ни, колко е красива, какви професионалисти са българските кинаджии... Говорят малко като сестра Рачид от „Полет над кукувиче гнездо“, вярно, но пък като видиш безгрижните катерички, които весело подскачат по клоните на българските дървета и гълъбчетата, отлитащи към българското небе, си викаш: Нееее, това не е кукувиче гнездо. Тези хора ни разказват за самия рай.

Та искам да кажа, че толкова обсъжданата реклама ми се видя най-вече забавна и смешна, а когато нещо е забавно и смешно, лично аз съм категорично „за“, дори и да не виждам особен смисъл в него. Освен това Сталоун ми е идол от раннотийнейджърските години, а в Бандерас се влюбих още като го гледах в „Ела, завържи ме“. Точно тях двамата чисто и просто ги обичам. В случая им се смях и на тях обаче най-вече заради рекламния тон, с който говорят. И се питах през цялото време: Ама вие, холивудски звезди такива, за нашата ли България говорите? За тази, дето е мръсна, презастроена, бедна, разпродадена и разорена, с най-нещастните, най-намръщените и най-хейтърски настроените хора? Защото сякаш говорите за някоя друга България – уредена, красива, пълна с професионалисти. Сякаш говорите за мечтаната България, за България „като на кино“. Ох, да, забравих, нали сте от Холивуд... Като на кино ще говорите, как иначе.

Големият проблем е, че ние самите въобще не си харесваме страната и най-вече не си харесваме хората, които живеят в тази страна. Другите хора. Харесваме самите себе си и децата си. Всички останали са зли, лоши, завистливи и тъпи и само чакаме повод, за да ги направим на пет стотинки, въпреки че иначе лично ние не се смятаме за зли и лоши. Те са злобни, но ние не сме. Макар че ги плюем. И така до безкрай. Тази игра я гледам вече години, години наред. И аз сигурно съм се включвала в нея, няма начин. Обаче внимавам, много внимавам.

Исках да кажа само, че познавам доста положително мислещи и вечно усмихнати до уши хора, които лекичко ако ги настъпиш само ще те изядат с парцалите. Но да се върнем на видеото.

Естествено, че нямаме причина да хулим клипа. Само можем да си изсмукваме от пръстите подобни причини с цел да хвърляме насам натам предизвикателни текстчета. Това са световни звезди и те казват хубави неща за България. Никой не би могъл да има разумен аргумент „против“. Можеш да имаш разумен аргумент против процедурата по приватизирането на Киноцентъра преди години, но това е съвсем друга история, отделна тема.

Имам чувството, че ние някакси вътрешно смятаме, че не заслужаваме това, което звездите казват за нас и за страната ни във видеото. И затова ни се струва, че те са ни направили огромна услуга, казвайки го. И дори не са взели хонорар! Да им се поклоним до земята, какво ще кажете?

А може би не е лошо да започнем малко повече да се харесваме и да не смятаме, че продуцентите и звездите са ни направили Бог знае каква услуга и не са взели хонорар срещу това. Може би България, пък и българите, заслужаваме да говорят така за нас. Може би тези хора наистина мислят това, което казват. Може би не сме чак пък такива тъпаци, злобари и идиоти. Да го допуснем поне за малко, а?

Според мен е важно да се случва нещо, да има движение, да има някакво производство – на филми, на домати, на чанти, на каквото и да е. Не ме интересува дали тук се снимат третокласни хоръри и екшъни, честна дума. По-добре е, отколкото нищо да не се снима, нищо да не се прави. Не знам какво са загубили българската държава и в частност българското кино от прословутата приватизация на Киноцентъра, не съм наясно с тази конспирация, но знам какво е спечелила, защото познавам доста прекрасни хора, които работят в „Ню Бояна“, и работят здраво, и се учат, и съм сигурна че това ще се отрази един ден и на българското кино, сигурна съм.

Чакаме този ден, в който ще се появи или ще се появят онези български филми, които съвсем естествено ще се превърнат в реклама за България. Ясно е, че нищо не може да се сравни с това. Защото сега положението е малко „с чужда пита реклама си правим“. И оттук идват и леко фалшивият патос, и фактът, че не се припознаваме в този клип.